То може да се регулира чрез помощ към небитовите клиенти, тя ще стопира инфлацията
Най-евтината енергия е тази, която не потребяваме
Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
Жечо Станков е народен представител от ПП ГЕРБ-СДС - Бургас, бивш заместник-министър на енергетиката. Един от експертите в областта на енергетиката, депутат от 46-ото и сега 47-ото НС. Член е на Икономическата комисия, Комисията по енергетика, Временната комисия по въпросите с енергийната криза
- Г-н Станков, през изминалата седмица енергийната криза се разрасна, от опозицията апелирахте публичните субекти да бъдат компенсирани на 100% заради повишените сметки за ток, но тази идея беше отхвърлена в Комисията по енергетика в парламента. Повече политическа ли бе причината?
- Ние по никакъв начин не разглеждаме този въпрос политически, борим се уличното осветление да свети за всички наши съграждани, защото в крайна сметка сме пратени в парламента да мислим за всички. Училища вече обявиха, че няма да работят басейните, директори се притесняват дали стаите ще бъдат отоплени. Църковните храмове са стигнали да събират дарения, за да си платят тока.
Виждаме до три пъти по-високи сметка за ток и до пет пъти за газ, пелетите също се повишиха. Нашето предложение беше всички тези организации да бъдат компенсирани 100%. Ако държавата не ги компенсира, какво могат да направят детските градини, освен да вдигат такси и училищата да се чудят как да свържат двата края или общините да повишават данъците.
Решението е просто - държавата само от търговията на електроенергия през януари е събрала над 140 млн. лв. ДДС. Тези средства трябва да се върнат към онези организации, които не работят с цел печалба. Тук говорим за 35 млн. лв. да се върнат обратно към публичните субекти с цел по никакъв начин да не се повиши цената на стоките и услугите. Не искаме да защитаваме определен кмет или старчески дом. Интересното е, че никой депутат от Комисията по енергетика не се изказа против, всички ни подкрепяха. Проблемът е, че ние чакаме Министерски съвет повече от 45 дни, откакто е ситуиран, да вземе някакво решение, сигнализирахме неколкократно.
Ако се чудите откъде идва проблемът с режима на тока по улиците - той идва от едно писмо на Министерство на финансите към НСОРБ, което казва: „Вие не можете да харчите по Закона за публичните финанси повече пари, отколкото сте изхарчили миналата година през януари“. Но като сложите повишението на минималната работна заплата, грижа за озеленяване, чистота, и общините изпадат във финансов колапс. Ако ги разплатят - те ще изпаднат в нарушение на закона. Затова голяма част от кметовете прибягват до изключване на улично осветление и всякакъв тип разходи.
Вчера се запознах с изявлението на един от кметовете в Бургаска област. Според него всеки, които иска помощ, подлежи на ревизия, а тя ако постанови акт от 100 лева, така ще страда цялото население. Тук трябва да се намери балансиран подход и максимално бързо да се случи това, защото днес изключват тока на уличното осветление, утре ще изключат на читалища, библиотеки, ще затворят и храмовете. Апелираме да влезе бързо в пленарна зала и да се вземе решение. Средства има, но колегите използваха процедурни похвати, включително и председателя на комисията го чакахме два дни да си подпише протокола от събранието.
- Какъв е изходът?
- Мораториумът е краткосрочна мярка, която помага. Ние сме смирени, винаги сме били хора, които търсят решение и предлагат такива и така сме обещали да се държим. Предложихме мораториума, за да намерят краткосрочните мерки, ако нямаше такъв - хората щяха да плащат с 30% по-висока сметка за ток и 40% по-висока сметка за парно. Мораториумът вървеше с негатива, че след него някой трябваше да плаща сметката. Ние подкрепихме да бъдат подпомогнати електроразпределителните дружества и ако не бяха подкрепени, то от април отново щеше да скочи цената на тока. Ние внесохме същото решение да се подкрепят на 100% общините, храмове, училища, не знам каква е целта да не бъде прието то.
- Каква трябва да е дългосрочната мярка?
- Дългосрочната мярка е само една и тя до всички тези учреждения да пристигнат средства по Плана за възстановяване и развитие. Планът е с бележки от комисията, те са основно по проекти, които от служебното правителство се опитаха да ги опишат, но нямаха време.
По него могат да се отпуснат средства на бизнеса за енергийна ефективност и соларни панели. Докато бях заместник-министър на енергетиката голямата битка беше да заложим в плана до 6000 лева за всяка къща. Тя да може да си сложи соларни или фотоволтаични панели и да произвеждат ток и топла вода, за да стане енергийно независимо това домакинство, като му падне сметката за ток и това да се покрие като разход от страна на държавата. По същия начин за бизнеса заложихме до 2000 евро да може и той да стане енергийно независим.
Най-евтината енергия е тази, която не потребяваме. На първо място общините, на второ място за жилищни сгради, еднофамилни и многофамилни, за мен лично е пагубно за малките населени места, че еднофамилните бяха извадени от програмата за саниране. А това е едно от условията да няма и миграция към големите градове.
- Възможно ли е тези публични субекти, които изпълняват обществени и социални функции, директно да купуват ел. енергия, а не през търговци?
- Много спекулации имаше с това да не се изнася ток, да се върне регулираният пазар, това не ни позволява ЕС. Можем да затворим границата за износ само ако държавата има риск и недостиг на ел. енергия. Вариантът е един - в момента имаме изкривяване на пазара, не само в България, но в цяла Европа. Това е ненормално поведение, което стъпва на няколко причини - цената на газа, конфликта между Украйна и Русия и цената на инвестициите, които трябва да плащат производителите на електричество. Това е временно изкривяване и може да се регулира чрез навременна помощ към небитовите потребители. Като тя ще блокира инфлацията. Сега сметката е проста - като излязат сметките за ток за декември и няма помощ, тази сума всяка пекарна примерно ще ги калкулира в продукта си, това важи и за останалите продукти и услуги.
В момента ситуацията е такава, че за декември и януари помощите ще се получат през февруари, но търговските субекти вече ще са заложили високата цена на тока в продукта, което означава , че нищо не сме направили.
През октомври - ноември беше същото, за октомври не дадоха субсидия, за ноември я изплатиха през декември. Бизнесът обаче беше вече вкарал повишението в продукцията.
Аз съм сигурен, че това изкривяване на енергийния пазар ще бъде краткосрочно, трябва да има помощ, защото има достатъчно средства събрани, като ДДС, фонд „Сигурност“ в енергийната система. По-важното е да мислим когато падне мораториумът и на небитовите потребители, да не скача цената на енергията. Тази инфлация от над 7,5% се дължи главно на енергоносителите.
- Може ли държавата да реагира върху цените на тока и защо Европа ни остави сами?
- Има няколко основни неща, които трябва да кажем. Това, което се случва с цената на тока, не е нормално, не е нормално не само за територията на България, но и на цяла Европа. Какво трябва да се направи? Чуват се различни предложения. Най-правилното решение е в две посоки, едната е краткосрочната, при която не трябва да се търсят непазарни методи да се ограничи цената. Кошницата с пари, която трябва да се плати, е една, ако ти не накараш бизнеса да си плати, това означава, че бизнесът остава на загуба и някой друг плаща сметката.
Мораториумът - добър или лош, ни даде следния шанс през зимния период да не се вдигне токът за битовите клиенти.
- Това е пряко подпомагане, но пък удари косвено потребителите чрез завишените цени за бизнеса?
- За да може бизнесът да запази цени и конкурентоспособността си, държавата трябва да дава добри помощи, които да покриват голяма част от разликата в цената. Нашето предложение - 70% от разликата между старите и нови сметки да ги поема държавата. Искахме да оставим 25% на бизнеса като възпитателен ефект, за да се сети, че трябва да влага средства за енергийна ефективност. Самите те трябва да стават енергийно ефективни. В краткосрочен план трябва да се дават помощи, за да може бизнесът да оцелява и да не може да вдига цените и да се дават навреме. Грешката, която правят колегите от правителството е, че дават помощта 1-2 месеца по-късно от падежа на фактурите на бизнеса за ток. Когато дойде вашата сметка за декември и трябва да я платите на 15 януари, то вие трябва да сте я получили тази помощ, защото сега помощта за декември се получава през февруари.
Ако сте малка пекарна и произвеждате хляб, няма как да не вдигнете цената, не сте сигурни, че през февруари ще получите помощ. Важно е в краткосрочен план бизнесът да се подпомага на момента, а не след два месеца, тогава той може да е фалирал.
Търговците на енергия не искат разсрочване, защото нямат пари да купят тока. Получи се ликвидна криза, т.е безпаричие в бизнеса и в търговците на ток, което доведе до още по-голям проблем.
В дългосрочен план е важно какво ще направим. Високата цена на тока има едно-единствено предимство и то е, че ще помогне по-бързо да се трансформира цялата икономика и енергетика.
Ако до момента една фирма разчита на 100% енергия, която ще дойде по жицата, то от тук нататък собственикът му ще започне да мисли какво да направи. Може да сложи фотоволтаични панели, които да покрият част от консумацията, друг може да сложи термопомпа.
Тук държавата трябва да помогне на фирмите. Доста силно работихме с екипа на Министерство на енергетиката по План за възстановяване и устойчивост в тази посока. Всеки един бизнес, който желае, може да получи до 250 000 евро за 400 киловата фотоволтаици на покрива. Това за едно средно предприятие в България е абсолютно достатъчно, за да си произвежда енергия. На второ място пари за енергийна ефективност, за да може да си оправи енергийната инсталация на сградите. В момента им даваха пари за машини и съоръжения, но винаги неглижирахме температурните загуби на сградите, което трябва да се промени.
Същото трябва да се случи и със семействата -не само за големите панелни блокове, но и енергийно ефективни трябва да станат и еднофамилните сгради. Провели сме разговор с министър Асен Василев, помолих го да провери един проект, който допуснахме. Според него и еднофамилните къщи ще участват в програмата за саниране чрез предоставяне на ваучер, като хората сами ще отговарят за това саниране. Те ще избират фирмите, а държавата и общината само ще контролира процеса по изпълнение.
Заложили сме до 1250 лева за соларни панели на покрива извън санирането и 5000 лева за фотоволтаични панели до 5 KW.
- Още през септември хотелиери поискаха да участват за монтиране на фотоволтаични инсталации, но кога ще могат да участват?
- Аз съм по-скоро песимист, отколкото оптимист кога ще дойдат тези пари. Изпуснахме аванс през декември, ако си бяхме подали плана месец по-рано, държавата щеше да получи 1 600 000 евро аванс. Вече парите щяха да са стигнали до бизнеса, а ние още не сме отстранили бележките по Плана. От Брюксел са със сериозни бележки спрямо новите промени, които бяха писани на коляно от служебното правителство, не че не се справиха, но се правиха бързо и недостатъчно прецизно. Тепърва има една клауза в този план, който е че ако до месец май не го пратим, има шанс Европа да ни отреже също част от парите. 12 млрд. евро са сумите, които трябва да стигнат до хората и бизнеса. В плана заложихме за над 100 общини подмяна на уличното осветление с енергоспестяващо, това е частично запазено.
- Голямото притеснение е, че този мораториум изкуствено задържа цените и след март те стремглаво ще тръгнат нагоре?
- Много е важно колегите как ще управляват процеса. Аз лично знам как бих постъпил това да не се случи. Може да направиш микс от електроенергия, държавната енергетика е 70% от общата енергия в страната. Важното е откъде какво ще се вземе, за да направим т.нар. микс, който стига до скока. Има механизми и похвати чрез комбиниране на енергия. Ще видим какво ще предложат колегите и след това ще им предложим нашия вариант.
Ние обикновено наблюдаваме цена на тока като цена на ел. енергия, това че токът идва по жицата, е друг компонент. Реалното повишение на тока идва от повишаване на тарифите на мрежата, тя също се нуждае от постоянни инвестиции. Държавата признава 8% загуби по мрежата.
- Все повече сезонно ли ще се повишава цената и зелената сделка ли доведе до това?
- Има няколко причини. През пролетта и есента цената е най-ниска, тогава не се налага отопляване и охлаждане и съответно има най-малко търсене. Цената винаги се е повишава през лятото и зимата. Това е било така и ще се запази. Затова държавата взимаше един път решение на 1 юли, за да може да се направи една средна цена - от по-ниската през есента, до по-високата през зимата. Стремяхме се да държим една поносима цена.
Зелената сделка ни казва едно нещо: че трябва да сме въглеродно неутрални през 2050 година. Бизнесът трябва да стане по-ефективен, да си произвежда сам енергия, потенциал има в тази посока и в транспорта. Не само енергетиката е на прицел от зелената сделка, има много други задачи, които трябва да изпълним.
