Трета поредна година те настояват и чакат за вкарването на конкретни правила в наредба
Абразията изяжда по 25 декара от българския бряг за 12 месеца
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-н Димитров, излезе една притеснителна информация от Института по океанология във Варна. Проф. Веселин Пейчев говори за процеса на абразия по българския бряг или иначе казано - отнемането на бряг от морето.
- Да, запознат съм с труда на проф. Пейчев. Този проблем не е от две, три, пет години назад, а от много повече. Това всичко е свързано с повишаването на морското равнище. В този анализ директорът на Института по океанология проф. Пейчев цитира едни данни, които са силно обезпокояващи. В тях се посочва, че между 25 и 26 декара площ от територията на България се поглъщат от морето всяка година. В голямата си част това са български плажове. Това като факт е доста обезпокояващо. Тези процеси съществуват в световен мащаб. Абразията е със сезонност. Разрушенията са големи през есента и зимата, когато са и най-видими. През лятото не е толкова активна. Нашето крайбрежие се характеризира и с разнообразен геоложи строеж, който оказва и влиянието върху тези процеси. Т.е. на едни места е по-осезаемо, на други по-слабо, но като цяло тези цифри показват тревожна тенденция.
- Сред хората обаче има едно разбиране, че каквото вземе морето, си го връща. Това проучване не доказва ли, че всъщност това не е така? Тези декари от брега изчезват безвъзвратно.
- Това са сериозни проучвания и наблюдения на Института по океанология. В световен мащаб също много организации и държавни учреждения констатират това по техните крайбрежия. Имайте предвид, че този фолклор за връщането на взетото от морето въобще не е точен. И веднага обяснявам с факти от компетентните институции, които следят тези процеси. Де факто бурната, ураганната вълна отнема, отмива пясъка от брега. Като слабата, ветровата вълна връща една малка част от пясъка до третия, четвъртия метър. Бурната вълна може да отнема пясък от брега до 30-35 метра. В единия случай отмиването е с голяма сила и интензитет и навлиза до 30 метра на брега, а в другия се връща пясък само до 3-4 метра. Това дори може да го забележите с просто око, ако се разходите по плажовете. Пясъкът служи като буфер. Той поема част от енергията на вълната при самото й навлизане към брега. Връщайки се обратно, вълната прави отмиване на пясъка, който отива на дъното, а теченията съответно го разпръскват някъде. В по-голямата си част това води до изтъняване на морския бряг и отнемане на масата пясък.
- Обяснете защо са необходими диги на плажовете? Тази практика среща много негативизъм у нас.
- Веднага ще посоча, че това е европейска и световна практика и е придобила много широка популярност. Дори в други държави тези практики се финансират от държавата или съответната община. Искам да обясня, че тази мярка представлява временна защита или софт инженеринг, при което се запазват плажните ивици, а в същото време се избягват негативните ефекти от поставянето на трайни твърди конструкции. Това е най-съвременният и безболезен метод за запазването на плажовете. Това представлява една мека, непостоянна структура, която пази по-голям резерв от пясък и изтласква бреговата линия към морето. Много пъти съм го обяснявал на хората, а и на вас, медиите.
- Да стигнем обаче до проблема. Нямате ясни и конкретни правила, по които да предпазвате плажовете и затова често след сигнали концесионери биват проверявани, а понякога и глобявани.
- Искам да припомня, че тези задължения за опазване на плажната ивица са ни вменени с подписването на договорите за концесия. Там е заложено, че при бедствено положение и големи зимни поражения по ивицата ние да възстановяваме и поддържаме изцяло за наша сметка като за неизпълнението на това търпим и санкция. Това се води средно нарушение. В същото време сте абсолютно прав. Ние нямаме изработена рамка, по която да го вършим това нещо, а в същото време се изисква от нас. Виждате ли парадокса в случая? Ето тук идва моментът да кажа, че това не е по наша вина. В последните три години ние сме предали нашите предложения на всеки един министър на туризма като се почне от Николина Ангелкова, минем през Стела Балтова и стигнем до сегашния Христо Проданов, както и комисиите по туризъм и зам-министрите. Тези предложения, които ние сме предоставили, са вследствие на разработките, наблюденията и анализите на Института по океанология у нас и световните институти, които следят тези процеси. Така че не е вината на стопаните на морски плажове, че ние нямаме ясно изработени правила, по които да работим.
- Все пак има случаи и на съмнителни практики и нарушения от страна на ваши колеги.
- Да, има колеги, които в годините назад са вършили неща, които не са редни. Но в последните години мога да кажа, че всеки един работи в рамките на нормалното, допустимото и законното. Според закона ние правим следното: всяка година, когато дойде време да подготвяме плажовете за зимния период, ние уведомяваме Министерство на туризма, съответните дирекции на РИОСВ и Басейнова дирекция за мероприятията, които ще извършваме. Винаги отговорите са едни и същи – че това тях не ги касае, тъй като извършваните мероприятия не попадат в защитени територии, нямат контролни и съгласувателни функции. Миналата година от Министерство на туризма ни накараха дори да съгласуваме с Община Бургас, което е абсолютен нонсенс, тъй като общините нямат никакво отношение към плажовете. Те са изключтелна държавна собственост и територия, концедентът е Министерство на туризма и това е институцията, която би следвало да съгласува разрешаването на каквато и да е дейност от наша страна.
- Кажете кои са най-важните неща, които искате да залегнат като текстове и къде - в Закона за туризма, за Черноморието или като отделна наредба?
- Приемането и поправките по закон са изключително дълги и сложни процеси. Виждате, за съжаление на всички нас, че в последните години имаме нестабилност в държавата. Често се сменят правителства. И тъй като, както посочих, приемане на нов закон или поправки и промени в него са бавни процеси, ние в нашите текстове сме заложили да бъде изработена една рамка съвместно с Министерство на туризма като стопанин на плажовете и работна група от наша страна – концесионерите. С тази рамка трябва да предвидим как процедираме при случаи на зазимяване и случаи на бедствие. Това да представлява една нормативна уредба, издадена от Министерство на туризма, защото това е най-бързият и най-правилният начин за хората на терен като мен и хората, които реализират промените, в случая министъра на туризма, да постигнем желания ефект. Трета година вече не стигаме доникъде с тази тема, а тя е важна, защото по този начин ще се ограничат максимално и безобразията, които са се случвали по плажовете и може би някога и в бъдеще ще се случат. Аз самият държа да отбележа, че съм човек, който прилага на практика екологични норми на плажа, който стопанисвам. Направих първи разделно събиране на биологичен от битов отпадък, без никой да ме задължава, както и разделно събиране на отпадъците – пластмаса, стъкло и хартия. Пак без никой да ми го изисква. Миналата година екологични организации отчетоха всичко това, което съм свършил, и бяха възхитени от това, което видяха.
- Очаквате ли сега да има някакво развитие преди предстоящия летен сезон?
- Изключително много се опитвам да ускоря процеса. Провел съм срещи с депутатите от Комисията по туризъм, както и съм запознал всички бургаски депутати с исканията ни. Очаквам наистина да може да се изработи една такава нормативна уредба, с която да се регламентират най-сетне тези дейности, които са наистина важни. Целта е да опазваме нашите плажове, които са природен ресурс. Не бива хората така да гледат с подозрение и лошо око на всяка една дейност. В крайна сметка този пясък си е там. Ние го събираме за тях. През пролетта се разстила обратно и посетителите се радват на хубави и добре поддържани плажове. От едно изкуствено създадено напрежение преди Нова година, с една абсолютно ненужна заповед на бившия областен управител, 90% от плажовете по Южното Черноморие са в състоянието, в което е и моят плаж – 1/4 от пясъка е отмит. Така е от 2 месеца при мен и положението е все още същото. То няма как да се реши от самосебе си, ако ние, стопаните, не опазваме плажовете си, което е и задължение по договорите ни.
