Интервю на Дона МИТЕВА
Мая Сариева е новото лице на КНСБ в Бургас. Млада, енергична, счетоводител по професия, тя е минала през частния сектор, работила е и в бюджетната сфера. От миналия юни Мая Сариева е областен координатор на КНСБ. Тя приема синдикалната си дейност по-скоро като мисия, отколкото като работа.
- Госпожо Сариева, анкета, направена с работодатели от региона сочи, че при продължаващи ковид вълни в Бургас ще има най-много съкратени. Коментарът на КНСБ?
- Драстично покачване в цените на ел. енергията и природния газ: Природният газ се повиши с 5 пъти; цената на електроенергията за бизнеса с около 4 пъти; ръст на цените на петрола на международните борси. Нарастване с 55% от началото на годината; скок на цените на горивата – бензин и дизел с над 30%; повишаване на цените на основни суровините на международните пазари; ръст на цените на производител в промишлеността с 31% през м. ноември на годишна база; ненавременни правителствени мерки за компенсиране на бизнеса. Това всичко постави работодателите в ситуация на безизходица. Към момента в областта най-засегнатият сектор е туризмът, но и не само той. Много малко фирми попадат в графата за подпомагане от държавата. Ако не се направи нещо, за да бъдат подкрепени фирмите, то съкращения не само в Бургас, но и в цялата страна ще станат реалност.
Надяваме се на социален диалог и разумност във вземането на решение, както на национално ниво, така и на регионално.
- Покрай цената на тока и газа се вдигнаха цените на основни хранителни продукти, плодове и зеленчуци - какво сочат регионалните данни за област Бургас - под или над средното вдигане на цените сме?
- След отпадане мораториума на цените на тока, парното и водата, се предвижда ново увеличение на цените на енергоносителите. Това е предпоставка за нарастване дела на бедните и на енергийната бедност. Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. През последните 11 години (при база декември 2009=100), цената на електроенергията нараства с 30.9%, топлоенергията - с 58.5%, на газообразните горива - с 99.8%, водоснабдяване - с 37.6%.
На фона на нарастващите цени на енергийните източници, предвидените за целевото подпомагане за отопление в проекта на Закон за държавния бюджет в повече, малко над 50 млн. лв., се разчита на увеличение обхвата на този вид помощ с 50 хиляди нови случая. Това означава да достигнат до 300 хил. лица и семейства. По данните на Евростат 27.5% от населението в България, не може да поддържа дома си достатъчно топъл, при средни нива за ЕС-27 от 8.2%.
С новите цени на енергоносителите тази програма определено няма да изиграе необходимата роля на подкрепа на всички нуждаещите се.
Ето и някои данни извън енергията: Групата „Хранителни стоки“ нараства с 9.8% на годишна база и с 4.2% спрямо предходното тримесечие. Разходът за храна достига до 417 лв. за 1 работещо лице.
На годишна база забележимо нарастване се отчита при стоки от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети: Хляб и зърнени храни - с 11.1%. Общото увеличение на цените на хлебните изделия е с 15.4%, при брашното с 16.5%;
Мляко и млечни продукти - с 10.5%, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената и кашкавалите в диапазон от 13.6 до 16.1%. В абсолютни величини нарастването на киселите млека е с около 10-15 ст., докато при сирена и кашкавали с около 1-1,50 лв.
Животински и растителни масла нарастват с 25.8%, като само слънчогледовото олио e с 36.5%. В рамките на година увеличението е в диапазон 1,20 – 2 лв. Яйцата - с 11.7%;
Зеленчуци - с 20.9%, като по-осезаемо нарастване се наблюдава при картофите - с 44%, морковите - с 12%; зрелият фасул - с 11.2% и лещата - с 34.6%.
Захар и захарни изделия - с 8.1%. Цената на килограм захар нараства с повече от 30 ст. на годишна база (с около 15%).
Повишението на хранителните стоки се отрази върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 13.1%. По-силно това е изразено в заведения за бързо хранене - с 16%, а при храните за бърза консумация - с 14.9%.
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие също бележи силно ускорение (с 4.1%). Отчита се ръст от 9.6% повишение от началото на годината.
- Каква е средната работна заплата за Бургас? Къде сме ние, сравнено с останалите области в страната?
- По данни на НСИ за третото тримесечие на 2021 година, средната работна заплата за област Бургас към декември 2021 година е 1214 при 1520 лв. средна за страната.
В сравнение с останалите области на страната, по показателя „средна брутна месена работна заплата“, през третото тримесечие на 2021 г. област Бургас се нарежда на 17-о място.
- Вашият коментар като синдикален лидер за съотношението заплата - повишени цени?
- Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство достига през месец декември до 1147,92 лв.
Заплатата за издръжка за всеки един от двама работещи родители с едно дете е нараснала със 117 лв. За работещ, който живее сам, тя се е увеличила със 130 лв. от началото на 2021 година.
За последното тримесечие на миналата година необходимият доход за осигуряване на социално приемлив начин на живот за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама работещи в семейство с едно дете всеки един от тях трябва да взема не по-малко от 1331 лева. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2662 лв.
Това показват последните данни от наблюдението на потребителските цени и необходимата заплата за издръжка към декември 2021 г. Изследването се прави традиционно от ИССИ към КНСБ.
Минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на Заплатата за издръжка, която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота. Издръжката на живота е свързана с потреблението, а заплатата за издръжка - с труда и неговото възмездяване. Следователно, логично е минималната работна заплата (МРЗ) да бъде и заплата за издръжка и да осигурява издръжката на живота.
- Увеличение на заплатите - защо само в определени сектори се говори за такова и реално ли е то?
- Ние, имам предвид КНСБ, настояваме да видим визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на брутен вътрешен продукт (БВП) и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (паритет на покупателна способност), както и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ - с минимум 15%.
КНСБ оценява положително голяма част от предвидените допълнителни разходи под формата на дискриминационни мерки, особено в областта на пенсионната система, предвидените ръстове на минималната работна заплата и максималният осигурителен доход, както и отделените допълнително средства за увеличение на заплатите на педагогическия персонал.
Въпреки това, предвидени са изключително малко средства за ръст на разходите за персонал в бюджетите на ПРБ. Ние ще настояваме тези стойности да бъдат коригирани. Правителството да помисли не само за пенсионерите, да помисли малко за работещите, за домакинствата, тъй като в крайна сметка потреблението е това, което движи растежа. Когато вдигнем заплатите и потреблението ще нарасне, и реалният растеж също.
Ето какво казва Любослав Костов – директор на Институт за социални и синдикални изследвания към КНСБ, за увеличение на заплатите само в определени сектори: „Ако погледнете в държавния бюджет, има едни 300 млн. лв. за работни заплати, които основно отиват за учителите. Не може само там. Има много други сфери като социални услуги и домове, като културни институти, читалища. Много обичам да давам пример с дърводелеца в затвора. Той също е държавен служител и едва ли ще бъде доволен, като разбере, че няма да има една стотинка увеличение на работната заплата, пък едва ли е много приятно да работиш в затвор. Хората в приходните агенции, които цяла година събираха данъци, хората в агенциите по заетостта, които спомогнаха да се занижи коефициентът на безработица. Те всъщност произвеждат продукт. Не е вярно, че публичният сектор е непроизводствен. Хубаво е, ако не да им се повишат доходите, поне да бъдат компенсирани и да са на същата реална покупателна способност, каквато бяха преди една година. Това е нашата основна критика в бюджета. Разбира се, има и хубави страни, от гледна точка на рекордните разходи, че не се стремим към строга фискална консолидация, ръстът на минималната работна заплата на 710 лв. ние го подкрепяме, като настояваме в предстоящата актуализация от 1 юли да стане 760 лв. не за друго, а защото това е 50% от средната заплата в момента и кореспондира с Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати, която ЕС в момента обсъжда и до няколко месеца ще бъде факт”.
