Безпрецедентно ще е прилагането на ЗОПОЕЩ, общественият интерес ще бъде овъзмезден, категоричен е екологът
Моника ИЛИЕВА
В казуса „Алепу вилидж“ безпрецедентно ще е прилагането на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ), общественият интерес ще бъде овъзмезден. А що се касае до изграждането на изкуствените рифове – утвърдена консервационна практика в опазване на крайбрежни местообитания, обясни пред „Черноморски фар“ Спас Узунов – експерт консервационни дейности и природни местообитания в Българска фондация Биоразнообразие (БФБ). Повод да потърсим мнението на еколога е изреченото в национален ефир от вицепремиера и министър по околната среда Борислав Сандов, според когото изградената стена на Алепу може да послужи за построяване на изкуствени рифове, а незаконните постройки край морето да се вкарат в морето, за да се помогне на биоразнообразието.
Спас Узунов е категоричен, че това е способ бързо и устойчиво да се създаде основата, върху която да се развият свързаните с тези местообитания видове – водорасли, гъби, растителност, безгръбначни, риби: „В нашето море крайбрежните рифове, в т.ч. изкуствените, са най-богатите и важни природни местообитания. Ако мога нагледно да го опиша, разнообразието на Черно море е съпоставимо с това на тропическите морета. Нашите рифове са аналози на кораловите по богатство и разнообразие на организми.“
Що се касае до технологията, експертът разясни, че при изграждане на изкуствени рифове се използват най-вече скали или специални бетонни и железобетонни конструкции. Прибягва се и до други инертни материали – познатите за укрепване на буни и пристанища – бетонни тетраподи или стари кораби, които се потопяват с тази цел. „Въобще всеки материал, който е тежък и устойчив, може да бъде подходящ и организмите бързо го заселват. За няколко години изкуствените местообитания придобиват съвсем естествен вид и екологична функция“, добави специалистът с над двайсетгодишен опит в сферата на опазване на биологичното разнообразие и защитени територии.
Категоричен е, че част от отпадъка, който би се генерирал при разрушаване на сгради, може да се използва за тази цел, но морето е специфична екосистема и трябва да се действа внимателно с подобни акции. В България има изградени изкуствени рифове с природозащитна цел, от различни материали. Една от мерките, които се препоръчват за възстановяване и подобряване на морската среда. „Предвид състоянието и заплахите за нашето крайбрежие, може би трябва да бъде прилагана по-често и на повече места“, заключи специалистът.
Узунов изтъкна, че не може да коментира плюсовете и минусите от евентуално зариване на обекта, издигнат директно на плажа, преди да има техническо решение. Специалисти ще анализират всички алтернативи и ще предложат най-добрата и ефективната от тях. „Със сигурност след приключване на техническата част трябва да се направи рекултивация на терена, така че да се създадат максимално близки до изходните условия. Тук вече решението трябва да е само едно – просто да се възстанови загубеното. Ако това стане реалност, ще бъде безпрецедентно прилагането на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ). Приет е в далечната 2008 г., досега не е прилаган в България нито веднъж. Неговата цел е да задължи причинителите на екологични щети да възстановят включително и ефектите от вредите, да бъде овъзмезден общественият интерес от тяхното причиняване. Адмирирам министър Сандов в усилията му да направи работещ силно пренебрегван до момента от нашите управляващи закон, за да се замислят недобросъвестните инвеститори“, припомни разписано в закона Спас Узунов.
Ако се зарине склонът, където се намира спорният строеж, могат да се засеят местни видове растителност. Този тип местообитания се използват само от силно устойчиви на климатичните условия видове. Сред тях са няколко вида дъб, бряст, смокиня. Те имат добра коренова система, която укрепва брега, устойчиви са на соления въздух. Поради силния вятър на брега, видовете растат много близо до почвата, с характерна форма подобна на флаг и придават характерния и впечатляваш изглед на брега на нашето Южно Черноморие.
„Ако се събори подпорната стена, не мога да отговоря дали ще се активизира свлачище, дали плажът да бъде засипан с пръст. Това ще кажат специалистите след оценка на факторите и анализ на възможностите за възстановяването му, така че да не се създадат допълнителни опасности както за природата, така и за хората. Имаме добри специалисти и те ще изберат най-добрата алтернатива. За мен е важен крайният резултат – да си върнем унищожената природа и емблематичния пейзаж на това наистина красиво място по нашето крайбрежие“, допълни Узунов.
„Черноморски фар“ припомня, че само преди дни ДНСК даде начало на необходимите действия, с които да се възложи изготвянето на проект за екологосъобразна рекултивация на емблематичното място и за премахване на изградената стоманобетонова конструкция. Строежът ще бъде отстранен. Предвидено е да остане частта, изпълняваща укрепващи свлачището и терена функции.
Проектите за възстановяване на нарушения естествен терен ще бъдат съгласувани от МОСВ. Одобрените инвестиционни проекти следва да бъдат възложени на собственика на терена за доброволно изпълнение. При отказ от негова страна се преминава към принудително изпълнение от ДНСК, а средствата се събират принудително от собственика. Законовите действия на институциите са свързани с окончателното решение на ВАС за обявяване за нищожно разрешението за строеж на Община Созопол.
