Спасение. „Доброто е заразно“, казва Кремена Краева, повела битка за бездомника
Дона МИТЕВА
Пенчо – бездомник със счупен крак, има своите ангели. Бездомникът с некроза на крака, който е от другия край на България, без семейство и деца, без лични документи, обедини хора от цялата страна в мисията да му помогнат.
Това не е първата акция, която се организира в социалната мрежа. И по-конкретно, във ФБ групата „Шофьори Несебър“. Едната от администраторите – Кремена Краева, се е заела с него, основателят на групата Николай Николаев – и той е деен. Тази социална група помага непрекъснато на хора и животни. Застава зад
каузи, които успяват
„Спешно! Който може да помогне! Бездомник с гангрена! От болницата са му казали, щом няма пари да си плати – ще му режат крака, иначе умира! Може ли някой сега да му занесе одеяла и храна? Приемаме компетентно мнение какво да правим, за да се запази кракът на човека. Намира се до детската площадка до белия блок в Несебър“, гласи първият пост, който е вик за помощ.
Живот на улицата
На 12 април Пенчо е взет с линейка и настанен в УМБАЛ – Бургас. Това е началото, но не е всичко. Започва низ от проблеми, които идват един след друг.
„Дядо Пенчо снощи беше настанен в болницата. Кракът му е счупен на три места и има дупка на глезена. За съжаление не могат да го спасят и ще трябва да го ампутират. Оставила съм моя телефон в болницата да ми звънят при нужда. Утре пак ще се обадя да разбера как вървят нещата. Специални благодарности на Полиция, следователи и лекари, от които получихме пълно съдействие, както и на всички ЧОВЕЦИ, които се интересуват от състоянието му и проявяват огромно желание да помогнат“, пише Кремена Краева, когато машината за спасяването на бездомника се задвижва.
В разговор Кремена подчертава, че много хора са се включили със съвети: „Всички се организират много бързо. Реагират от България, от чужбина. Всеки се включва, казва с какво може да помогне. След настаняването в болницата хора които са минали със свои близки по този път и имат някакъв опит ни обясниха, че за човека ще са нужни инвалидна количка, проходилка. След това ще му трябва протеза. Други пък казват: имам инвалидна количка мога да му я дам. Те просто предлагат, за да са полезни“.
Групата,
нищо, че е озаглавена „Шофьори Несебър“, има членове от различни населени места. Обединени от мисълта, че могат да помогнат – пряко или косвено, за решаването на определен проблем. А с изведените успешни акции, които имат администраторите, печели доверието на членовете.
Отвеждат бездомника в УМБАЛ – Бургас
„Днес дойдох да видя дядо Пенчо, посрещна ме с усмивка! Донесох му храна и вода. Памперси и еднократни чаршафи ми поискаха от болницата, купих му вестници да чете, понеже няма телевизор в стаята. Операцията е преминала успешно! Медицинският екип са изключително любезни“, информира групата Краева и моли за стар работещ телефон, за да има връзка с болния. И ако някой има път към Бургас, да му занесе топла храна, защото менюто в болницата не е от най-добрите.
„Патерици намерихме от няколко места даже и всеки ден се намира все някой да намине при дядо Пенчо и да му занесе храна“, разказва сърцатата жена, обяснявайки, че проблемите не спират само с болничното лечение и допълва: „Щяха да ходят от Паспортна служба в болницата, за да го снимат за лична карта, но той има смолянски адрес. Такъв е от предишната лична карта, която я няма вече“.
Така идва проблемът с настаняването в социален дом, защото се разбра, че в родния край на дядо Пенчо няма къде да го настанят, а и добрите хора от Несебър ще загубят контакт с него. С ТЕЛК също нещата няма как да се случат без документи. Та сагата с бездомника продължава.
Непознати хора
навестяват човечеца и му носят топла храна. Той с голямо желание си е хапнал и е благодарен на всички загрижени и помагащи му хора, става ясно в социалната мрежа.
Непознати хора носят на дядо Пенчо храна и вестници
Дядо Пенчо е късметлия – да, без половин крак, но щастлив от любовта и грижата, които получава от всички, станали съпричастни към съдбата му. От улицата, където спи по пейките, а животът му е в опасност заради счупения крак – до момента в болницата, когато загрижени хора го питат „как си“, прегръщат го и му се усмихват. Нищо, че са непознати.
„Много съм изненадана – такова нещо не беше ми се случвало досега – толкова много институции реагираха бързо, използвайки всички свои позиции и контакти за този човек. И Бургаска община и Несебърска община, „Социални грижи“. Благодарни сме, че от Община Бургас ще платят операцията. От болницата юрисконсултът взе присърце случая. Паспортна служба, полицията, не мога да не спомена и още една юристка – Златомира Карагеоргиева, която също много помага. И в Смолян с кмета се направи връзка“, изрежда „замесените“ в доброто дело Кремена Краева. Човекът вече има лична карта.
От УМБАЛ – Бургас коментираха, че състоянието на пациента позволява вече да бъде изписан, но принципно ще остане докато се намери подслон за него.
Средно от 30 до 50 такива случаи като този на дядо Пенчо минават през здравното заведение за година, дори сред тях има и чужденци. От там казват, че това струва на здравното заведение от 20 до 100 хиляди, а комуникацията с техни близки, ако имат такива и с институциите по родните им места е много трудна и отнема време. Често се налага такива хора да бъдат обличани и обувани с дрехи от работещите там, да им се купуват неща от първа необходимост или нещо за ядене.
От УМБАЛ считат, че
този човек е късметлия,
дори го смятат за „талисмана на Несебър“, защото толкова много хора се грижат за него, за да преобърнат съдбата му. Непрекъснато го навестява някой и са обявили, че отново ще си го приберат в Несебър.
Този му престой в лечебното заведение е втори. Първият е бил, когато са му гипсирали крака, но явно клошарският начин на живот е довел до усложненията и до ампутацията, за да се спаси животът му.
Надежда за живот се чете в очите на Пенчо
Дядо Пенчо вече има телефон и лична карта. Изписват го от болницата, работата с ТЕЛК върви. Намерена му е и квартира, където да поживее, докато документите с настаняването от социалните бъдат подготвени и му се намери подслон. Вероятно вече е настанен в Слънчев бряг, където добра жена предложи подслон без да иска заплащане.
Обмисля се и вариант той да получи адресна регистрация. От служба ГРАО също обещават съдействие.
А спасителите на бездомника са много, защото както казва Кремена: „Една птичка пролет не прави. В тази нашата група има най-различни хора, има и бизнесмени, има и хора на държавни позиции и такива, които работят в чужбина. От цяла България. Групата ни не е много голяма, но е много активна“.
Има случаи,
когато администраторите търсят конкретни лица за помощ, но по-често се случва когато се пусне публикация, да се отзовават желаещите да помогнат – кой със съвет и опит, кой със средства или по друг начин.
Кремена признава, че понякога се появяват и грозни критики към нея и към другия администратор Николай, който е основателят на групата. „Аз съм от Ахелой, Николай е от Пловдив – изпращат ни да си ходим кой откъдето е“. Въпреки това жената е убедена, че доброто го има у българина.
„Масово и млади, и възрастни, болни и здрави, без значение на образование, помагат. Веднъж ми се случи като събирахме пари за апарат за дишане на една жена друга даде пари, въпреки че и тя самата бе на лечение и всяка стотинка ѝ бе ценна. От такива случаи стигам до извода, че доброто е много заразно, дори в нашия зъл свят. Моето мото е: „Доброто трябва да се знае, за да се следва. Това е моят принцип. Когато помагаш и искаш да има ефект – трябва да се знае като пример“, категорична е Кремена.
Адвокат
Златомира Карагеоргиева – Мострова, която също е „замесена“ в сагата на дядо Пенчо, коментира: „С Кремена и Николай се запознах като депутат в 47 НС. Още като започнаха да пристигат първите украинци в Слънчев бряг видях, че те започнаха да събират дрехи и изобщо помощи за тях. Първо се запознах с Николай Николаев, който е основателят на групата и собственик на радио „Шофьори Несебър“. Той с други доброволци събираха помощите в кафене „Карамел“. Станах доброволка там. След това разбрах, че за Великден правят дарения за децата от дома в село Бата. Миналата година отидох с тях, тази година също. Следя непрекъснато тази група. После се запознах и с Кремена и другите момичета. Всички са страхотни.
Специално за дядо Пенчо искам да кажа, че ми помогна много и пресаташето на полицията Цветелина Рандева. Тя съдейства да му издадем личната карта.
Та Николай и Кремена са най-обикновени хора, имат си семейства и двамата. Те са минали през лични предизвикателства. Но то си личи, когато човек е добър и отдаден на някаква кауза. Те не го правят, за да се пречистят. Те помагат, защото вярват в доброто и вярват в това, което правят. Докато има такива хора като тях, ще има добро и ще се множат човеците. Те непрекъснато се грижат за някакви хора на територията на Несебър“.
Тя допълни, че и след голямото земетресение в Турция и Сирия Николай и неговите съидейници са организирали отново голяма акция за събиране на храни, пари и помощи.
Отзивите
и в социалната мрежа не спират. Ив Ко пише: „От другия край на България съм, но правя евалла и честно Ви казвам, че ми пълните душата и сърцето ей така като видя, че не се делим на бедни и богати или цигани и българи...
Бъдете живи и здрави и когато можете – правете добро!
Е това е смисълът на човещината и българщината!“. Дорс Богданова казва за случая с дядо Пенчо: „Представям си колко отчаян е бил този човек допреди да се явите, а сега го чакат достойни старини! А колко ли такива него има нейде в пределите на държавата ни ?!“
Както се пее в една песен на Богдана Карадочева: „Ако до всяко добро същество/ застане поне още едно,/ ех, ще започне такъв живот,/ че само си викам „Дано“. Случаят с дядо Пенчо е показателен за това, че добрите същества се множат. Доказват го хората от „Шофьори Несебър“.
