Младият писател работи с деца: показва им колко необятно е тяхното въображение
Каре
Боян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. Завършил е икономическо образование. Към този момент живее и твори в град Бургас. Пише от ученическите си години, като първият му публикуван разказ се казва „Тъмна вечер“ и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа“ (2009 г.).
През годините участва в различни литературни конкурси, публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог – www.boyanboev.blogspot.com
През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на издателство „Просвета“ – одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
Романите му „Сайбиевата невеста“ и „Последна молитва“ се радват на голям успех.
Интервю на ДОНА МИТЕВА
– Г-н Боев, в момента вие сте ментор в детска писателска работилница, която е организирана от НЧ „Изгрев 1909 г“. Кое бе първото нещо, което казахте на начинаещите в творчеството?
– Първото нещо, което казах на децата в писателската работилница беше, че по време на нашите занимания не трябва да се чувстват така, сякаш са на училище. Смятам, че донякъде чувството, че са на училище, би подействало пагубно за въображението им. А това, към което се стремя да постигна с тези творчески срещи, е да им покажа колко необятно е тяхното въображение и как могат да работят с него, за да създават интересни истории.
– Като млад човек как смятате – съвременните технологии обогатяват ли въображението на подрастващите, или напротив, чрез тях то обеднява?
– Смятам, че зависи от това за какво се използват съвременните технологии. Ако е само за гледане на безсмислени клипчета в TikTok и подражание на влогъри, това не мисля, че работи в полза на въображението. Но ако се използват за търсене на различна интересна информация, за виртуални пътувания до далечни места, за гледане на филми и т.н., това определено може да побутне детското въображение да полети в света на фантазиите. Та дори и видео игрите – те са толкова добре оформени графично, че лесно можеш да потънеш в света им и да се почувстваш така, сякаш наистина си там. А това често пъти дава възможност за разпалване на творческия заряд, независимо дали става дума за писане, рисуване или друг вид изкуство.
– Имате публикуван материал в учебника по литература за 6 клас през 2017 година – трябва ли все повече класическите текстове да отстъпват място на съвременни такива, за да бъдат в крак с поколението, което ги изучава?
– Текстът ми, който беше избран от издателство „Просвета“ за учебника по литература, не е художествен, но им хареса начина, по който бе написан – на достъпен за децата език. Иначе смятам, че може да се достигне до една симбиоза между класиката и съвременните произведения. Това ще дава глътка въздух на учениците и няма да им се струва толкова труден изучаваният материал. Но определено трябва да бъдат запознати с авторите, които са еталон в българската художествена литература.
– През годините експериментирате с различни жанрове – в кой от тях намирате най-точно себе си?
– Към този момент това са разказите и романите, които пиша в жанра на историческата фикция. Вдъхновява ме най-вече историческата обстановка в България преди повече от век – селският бит и култура, градовете по време на епохата на Възраждането. Но съдбите, мечтите и копнежите на героите ми са такива, че много лесно съвременните читатели биха се оприличили с тях. Някъде там съм сякаш и аз...
– Кои са любимите Ви автори?
– На първо място ще посоча нашите класици, които са и моите най-големи учители в писането – Йордан Йовков, Елин Пелин, Георги Караславов, Иван Вазов, Емилиян Станев и др. Обичам да чета и световни класици – Лев Толстой, Виктор Юго, Габриел Гарсия Маркес, Джейн Остин и др. А от съвременните автори са ми любими Халед Хосейни, Нарине Абгарян, Елиф Шафак и др.
– Изкушена съм да ви помоля за коментар на незадоволителните резултати от матурите по български език и литература. Последните години те вървят все по-надолу… Къде е грешката, според вас – в системата или в поколението?
– Вероятно е комплексен резултат от остарялата вече образователна система, от модерното поколение и онлайн обучението през последните години. Но и много от учениците не приемат на сериозно обучението като цяло, не осъзнават колко е важно то за целия им живот напред. Сякаш са все по-малко онези, които вярват в поговорката „Който учи, ще сполучи“.
– Бургас или Ямбол – къде се чувствате на мястото си и защо?
– Обичам Ямбол и всички най-мили мои спомени, които често пренасям по някакъв начин в произведенията си, са свързани с родното ми място. Но вече почти десет години живея в Бургас и сякаш открих мястото си тук. Бързо заобичах този град и неговите хора. А морето – то е най-голямата ми любов!
– Икономическото образование, което имате, помага ли ви по някакъв начин в творчеството?
– Не мисля... По-скоро икономическите науки като цяло ми помогнаха да осъзная, че не са за мен. Да, справях се много добре с материала, но просто защото трябваше, заради оценките ми. Моята страст винаги е била в друга посока и съм щастлив, че тръгнах именно към нея.
