Вицепрезидентът Илияна Йотова в Созопол: Народ, който притежава личности като Левски не може да бъде народ от периферията

При откриването на паметника на Левски в Созопол официален гост бе вицепрезидентът Илияна Йотова. Наред с ритуалите тя произнесе и прочувствено слово за Апостола. Ето цялото слово:

„Чиста и свята република! 186 години всяко българско дете израства със заветите на Васил Левски.На най-великия българин, на Апостола на Свободата.Хиляди страници са изписани за него. Образи в българската литература. С голяма любов – такава, каквато той си имаше към своята родина. Но колкото и страници да се изпишат никога няма да бъдат достатъчни, защото Левски живее във всеки един българин. И когато се изправиш пред неговия олтар, всеки един от нас съизмерва себе си с него. С неговите завети и послания. 186 години по-късно дали сме достойни за тези завети? Дали не ги рецитираме,само защото така трябва по време на празници – когато отбелязваме рождението или смъртта му. Всеки трябва да си отговори на този въпрос. Защото от един малък бележник той ни остави не само историята на своето време, той ни завеща онази България, в която той вярваше, в своята държава, преди още тя да съществува. Какво ли няма в тази малка книжка? И днес, когато отново търсим смисъла на думи като морал, единение, когато търсим онова спойващо средство, което ни направи народ, и благодарение, на което остоявахме векове, трябва да умеем да четем този бележник. Не просто да го рецитираме. Това заслужава Апостола.

Трябва да се предпазим от нещо много важно – името, образа, историята на българския герой, на Апостола на Свободата не може да се преотдава. Неговата история, неговата личност, неговият образ, е български. Не може да служи никому за някаква моментна политическа конюнктура. Да обслужва политическа идея и ей така да се употребява само защото някому е изгодно.

Днес всички ние трябва да се опитаме заедно да спрем гравитацията на падането надолу на онова, което ни разделя и  да потърсим онова, което ни събира. Днес ние като българи още веднъж да прочетем този надпис, в който казваше Апостола:  Българи, турци, евреи да бъдат равноправни и да ги противопоставим на всякаква реч на омраза. Не бива да мълчим, не бива да се подаваме на инерцията и ясно да кажем: ние сме голям народ, защото сме различни, но сме обединени от едно и това е голямата любов към отечеството, към родината, така както Левски я разбираше.

Днес трябва да имаме самочувствието на българи, една от най-старите нации в цяла Европа. Стар народ, с дълга история, с много премеждия, с много славни битки, с провали, с предателства. Но всичко това е в една история. И да сме на ясно, че не можем да бъдем по-малко европейци от другите, защото този който има своя Апостол на свободата, този народ, който притежава личности като Левски не може да бъде народ от периферията. Ето, това са посланията, това е държавата и идеята за държава, която ни завеща Левски. Но за да разберем всичко това трябва да четем какво ни казваше Левски, когато се бореше за свободата в една  широка, разгърната революционна мрежа. Представяше си едно въстание, една революция и казваше, че за да бъдем независими, сами трябва да си отвоюваме свободата си. Защото вярваше в българския народ и в тази сила. Но преди всичко свободата, която ни завеща означаваше  да си свободен сам в себе си. Да си вътрешно свободен като сърце и душа. Да можеш да се противопоставяш тогава, когато изглежда, че всичко е обречено. Да мислиш различно. Да не се водиш по течението, защото то винаги е по-лесно, но никога не е добро за народа.

Преди малко чухме прекрасните ни български деца. Много хубави стихове казаха, много хубави песни изпяха. Нека да ги слушаме, не само да ги чуваме. В едно от тези стихчета се казваше: „и ние децата на България да дописваме бележника на Левски. Това искат децата ни от нас. Да могат да допишат бележника, така както го пише Левски с такава голяма любов към Отечеството, на което сам каза всичко е дал за него. Защото имаше и друг завет – философски, дълбок  за времето, което е в нас, и за времето, в което сме ние.

Днес голяма благодарност за идеята да има този паметник в един от най-старите градове в Европа, който пише европейската история година след година, век след век. Благодарност на г-н Бахчеванов, на г-жа Богданова, на г-н Янакиев, на  г-н Пинелов, на всички онези истински родолюбци и българи, които знаят, че изграждайки този паметник, знаят, че той никога няма да остане сам. И който минава, ще откъсне едно цвете – ще го остави пред бюста на Левски, ще сведе поглед и ще се помоли: „Апостоле, ако ни гледаш отгоре, благослови България!“