Народният певец Лазар Налбантов е роден в Бургас. Семейната среда е оказала влияние той да тръгне по пътя на фолклора. Баба му Елка по майчина линия е била певица, която обаче не е имала шанса да стигне до голямата сцена. След години тя започва да учи внука си на странджански народни песни, записва го в детска фолклорна формация „Тракийче“ в Бургас. Така тръгва кариерата му на народен певец.
Освен че е известен като народен изпълнител, Лазар Налбантов е и директор на ОУ „Найден Геров“ от няколко години. За това как могат да се осъвместят ангажиментите към публиката и сцената и тези на директор на бургаско училище разговаряме с него.
Интервю на Дона МИТЕВА
– В първите дни на новата година всеки по свой начин прави равносметка на тази, която си е отишла. Г-н Налбантов, каква бе за вас 2023 година?
– Като директор на ОУ „Найден Геров“ съм много доволен. През изминалата година направихме много неща. Надявам се, че и през тази година ще подобрим още материалната база. Благодарение на проектите, които бяхме спечелили, една голяма част от финансирането дойде от там, така че полученото не натежа на бюджета. Успяхме да се снабдим с дидактически и други материали. Особено през декември месец успяхме да реализираме много от това, което бяхме запланували.
В личен план също съм много доволен. На финала съм с диска, който подготвям и ще издам тази година. Но през миналата година бе важно това, че издадохме сборник с партитури с песни от моя репертоар. Този сборник включва 15 песни, които съм записвал в БНР . Те са разработени за съпровод на пиано. Това е помагало за музикалните училища. До края на януари ще ходя в Котел в музикалното училище, където ще го представя. Много съм благодарен на Ташо Барулов, композиторът, който ми ги прави за радиото. Доволен съм – стана хубав сборник, доста интерес проявяват към него колегите. Той си е вид учебник, който вече е разпространен в доста музикални училища.
– Как един доказан народен изпълнител се справя с директорския пост на бургаско училище?
– Мисля, успешно. До този момент не съм срещнал трудности при изпълнението на двата ангажимента. Може би защото интересите ми към българския фолклор са по-скоро допълнение, хоби или дейност, която ме обогатява културно и най-вече ми действа разтоварващо. Педагогическата ми работа е основната. Това е моята професия. Въпреки това, зад гърба си имам вече 20 години творческа дейност, измерваща се в стотици концерти, пътувания в страната и чужбина, звукозаписна дейност, албуми и др.
След като завърших средното си музикално образование, избрах да поема малко по по-различен път. Интересът ми към миналото ме отведе в университета като студент по история. И още тогава бях убеден, че искам да стана учител. А когато си наясно със себе си, със своите интереси, с това, което тези две дейности ще изискват от теб като ангажимент, е много лесно да ги съчетаеш.
– Занимавате се и с други неща – от 2017 г. сте заместник-председател на Тракийско дружество „Странджа“ – Бургас, председател на НЧ „Преображение – 2017“ – Бургас и член на настоятелството на НЧ “Паисий Хилендарски – 1928“ пак в града… не са ли много дините под една мишница? Стигат ли двадесет и четирите часа на денонощието за всичко?
– Всичко може да се постигне когато човек има желание и е мотивиран. Да, стигат ми 24 часа и дори ми остава свободно време за отдих, за семейство, приятели. Всичко е въпрос на организация. Всичко трябва да се извършва в поставените срокове. Винаги трябва да работиш с идеята, че от твоите действия също зависят много хора и неща. Всичко това можем да обобщим с една дума – отговорност.
– Има ли ситуации, в които опитът от сцената и народното пеене помагат на директора?
– Смело мога да заявя, че натрупаният опит от сцената като професионален изпълнител ми е полезен в позицията ми на директор на образователна институция.
На първо място мога да отбележа свободата в общуването на всички нива и с разнообразни категории събеседници. Като народен певец аз съм свикнал да контактувам с много хора на различни възрасти, с различни професии, социално положение, интелект и нива на културни възприятия. Абсолютен еквивалент е и в общуването ми в качеството си на училищен директор. Ежедневно съм поставен в ситуации на общуване от най-малките в училище – първокласниците, преминавайки в срещи – разговори с тийнейджърите от 6 и 7 клас (училището, което управлявам, е основно), с учителите, които в немалка част са възрастово по-големи от мен, с натрупана професионална рутина. В същото време трябва да общувам и с младите колеги, които сега започват своята кариера и имат много очаквания от мен като ръководител. С всички служители от административния и помощния персонал, с институциите и партньорските организации, та стигайки не на последно място и до родителите. А разговорите с родителите са най-фини и чувствителни, тъй като касаят образованието, възпитанието и социализацията на децата им. Всеки родител желае най-доброто за своето дете, и ние заедно трябва да намерим най-подходящия път към осъществяването им.
На второ място ще отбележа, че опитът от сцената ми помага в организирането на „училищната сцена“ – на културния живот, на всички събития, тържества, концерти, изложби, които се случват в нашето училище. А те, благодарение на творческия заряд на педагогическия ми екип, са много. Проявите са „ежедневие“ в ОУ „Найден Геров“. Правя така, че всички да усетят, че всяко събитие по своята същност е голямо и значимо и трябва учениците да изработят всеки детайл, да се чувстват спокойни и уверени на сцената, макар и тя в отделни случаи да е класната стая или училищната площадка. От другата страна публиката, в случая родителите, да повярват в своите деца, да оценят усилието им, таланта, който притежават и по този начин да ги мотивират към усъвършенстване.
– Все повече фокусът се измества към STEM направлението, това как се отразява на вашето училище?
– Така е, неизбежно човечеството върви към технически прогрес. Децата ни са едно ново технологично поколение, коренно различаващо се от предходните. Този прогрес в технологиите неизбежно преминава през образованието. Все още се учим и внедряваме технологиите в образованието, и това е напълно естествен процес, който трябва да извървим.
Промените в нашето училище, насочени към STEM, имат няколко важни аспекта: Първият е с акцент върху практическите умения: Образователните програми в STEM насърчават учениците да развиват практически умения и умения за решаване на проблеми. Това включва работа с реални проекти, в реална среда, експерименти, които ги подготвят за бъдещи професионални предизвикателства.
Вторият е интегриране на технологии. Ние участваме в процедура: BG-RRP-1.015 – „Училищна STEM среда“. Училището разполага с 2 компютърни кабинета, интерактивни устройства във всяка класна стая, електронно училище. Въвели сме изучаване на ИТ още от първи клас. Нараства броят на мултидисциплинарни уроци, в които се показва приложението на знанията в различни ситуации, за решаване на различни проблеми.
Чрез STEM подхода целим да подготвим учениците ни за бъдещи кариери в индустрии, свързани с науката и технологиите. Затова сме въвели изучаване на предприемачество и гражданско образование. Педагозите се стремят в оптимална степен да развият у учениците критично мислене и аналитични умения.
– Какъв е вашият колектив, като се има предвид това, че в последните две-три години и много млади хора се пробват в кариерата на учителя?
– Педагогическата колегия в моето училище е на много високо ниво на професионални компетентности. Възрастовата рамка на колектива е разнообразна, от които все повече започват да преобладават учители на възраст 25 – 35 години. Всяка година назначаваме нови колеги, като приоритетно съм си поставил за цел това да са млади хора, току-що напуснали университетските банки. Мотивът ми е, че това са специалисти, които са амбицирани да приложат академичните си знания в една реална училищна среда. Това са млади хора от т. нар. поколение на технологиите, за тях средствата за масова комуникация, боравенето с ИКТ-технологиите не е проблем. С тяхна помощ ще осъществим прехода към модерно образование. А съчетавайки технологическите познания на младите учители с методическите знания и придобитата рутина в професията на по-възрастните специалисти, гарантират постигане не само на модерно, но и качествено образование.
– Има ли бивши ученици, които са се върнали и преподават сега в училището?
– От общия педагогически колектив на ОУ „Найден Геров“, който наброява 59 учители, 14 са бивши наши ученици. Тази приемственост, това завръщане в училище на завършили ученици вече в качеството си на учители, е много ценно. Това е сигнал, че по-възрастните учители, колегите преди нас са осъществили правилно и качествено своята мисия на просветители, на авторитети, на които младите искат да подражават. Много са пенсионираните колеги, които често посещават училището ни, редовно подпомагат новите колеги, споделят опита, натрупат с годините прекарани в училище, участват в училищните тържества и празници.