Дона МИТЕВА

Като част от комисията, провела конкурса за директори в област Бургас и като бивш директор на водещо училище в града, Михаил Ненов има професионален и критичен поглед върху провелия се конкурс. Ето какво споделя той:

„Моето лично мнение, че преминалият конкурс може да се разглежда като пробация на новата система за подбор на директори. Най-новото е съдържанието на тестовата част където, тя е по-ориентирана към личните качества на кандидатите. Касае това как биха реагирали в различни ситуации. Като самите казуси навеждат на това, че се търсят по-скоро лидерски умения, умения за комуникация, за решаване на проблеми. Отличаваха се ситуации, в които се търси консенсус, където директорът подкрепя развитието на педагогическия колектив, съдейства за решаване на конфликтни ситуации. Не бих казал, че се излезе от рамките на познатото, а по-скоро от рамките на очакваното. Повечето кандидати се явиха с нагласата да решават тестове, основани върху нормативната уредба и до голяма степен за тях беше неочаквано, че се сблъскват с реални казуси от училищния живот.

Факт е, че някои от казусите като формулировка – като възможни отговори на всеки един от зададените въпроси бяха разписани различни евентуални решения под формата на поведение на директора. И истината, е, че всяко едно от тези поведения е потенциално възможно. В зависимост от това каква е реакцията на кандидата, тя навежда за различни стилове за управление на институцията и съответно тестът има за цел да открои един доминиращ желателен стил.

Това, което според мен, е проблем е, че различни валидни поведения се разглеждат, като само едно от тях е правилно, а останалите са погрешни, въпреки че те не са грешни от гледна точка начин на поведение.

Другото, което ми направи впечатление е, че със социално желателни отговори, потенциалният кандидат би могъл да премине този тест. Някои от кандидатите, които после комисията видя лице в лице на събеседванията, със сигурност не заявиха качествата, които би трябвало да са установени, че притежават по време на тестовата част.

Малцина са желаещите да станат директори на училища

За мен филтриращият характер на теста до голяма степен не беше постигнат в рамките на тази конкретна процедура.

Предполагам, че от МОН ще направят анализ и ще предприемат стъпки, за да подобрят ефикасността на този филтър. Защото в крайна сметка системата на образованието е изключително деликатна и е необходимо да се предприемат мерки да бъде тя предпазена от това начело на образователните институции да застават хора, които нямат необходимите качества. Това е основната философия на конкурсите.

На следващия етап – при разглеждането на концепциите нещото, което се открои – това са два проблема, които аз лично идентифицирах – от една страна, самата система на оценяване, която е въведена като критериална скала с точки от 1 до 5. Тя всъщност не позволява на комисията да санкционира концепции, които видимо са неоригинални, т. е. взаимствани са от вече съществуващи стратегии на училища и съответно не носят авторския почерк на кандидата.

За съжаление имахме такива случаи, но съответно вместо тази концепция да се дисквалифицира и от там нататък да бъде прекратен конкурсът за този кандидат, се стигна до ситуацията комисията да няма никакъв избор освен да го изслуша, въпреки очевидно преписаната концепция, което, бих казал, е проява на откровена посредственост и на неуважение към комисията и към институцията, за която се кандидатства.

Другият основен проблем при развитието на концепциите е свързан с това, че в самата конкурсна процедура не е достатъчно добре изяснено какво би трябвало да представлява тя. Има зададени технически параметри, но от гледна точка на съдържанието – липсата на подобна яснота, кара много от кандидатите да залитнат по-скоро в цитиране на нормативни актове, които определят стратегията за развитие на образованието генерално.

На много места на мен ми липсваше оригиналният поглед за конкретното училище, липсваше спецификата. Така че по-скоро в рамките на самото събеседване, ние като комисия     , си давахме отговор на тези въпроси.

Факт е, че имаше и кандидати, които имаха много ясна концепция, с амбициозни и същевременно реалистични цели, които си бяха поставили при изграждането на визия за развитието на училищата, за които кандидатстваха. Имаше и кандидати, които наистина нямаха представа какво искат, освен да бъдат просто директори на училища.

Може би е добра идея в самия период на оценяване на концепциите те да бъдат прекарани през софтуер за плагиатство, за да се установи до каква степен текстът е оригинален и от там нататък в самата конкурсна процедура да има възможност кандидати, които предлагат концепции, които не са техни просто да бъдат дисквалифицирани.