Тракийски бежанци от Лозенград завъртат фабрика за сладки изкушения в Бургас

Майсторлък. Локум, халви, бонбони, захарни петлета били запазена марка на Братя Гюрови

Соня Кехлибарева

Принудени да напуснат родните места след опустошителните войни в началото на миналия век и Илинденско-Преображенското въстание, хиляди бежанци от Македония и Одринска Тракия търсят подслон и препитание в България. Много семейства започват семеен бизнес, за да оцелеят.

Бургас е станал спасителен пристан за много от тях. Началото е  винаги трудно, но това са били упорити и трудолюбиви хора. В производството на сладкарски изделия и бонбони са известни Аврам Чальовски, Братя Анастасови, Братя Цаневи, Братя Гюрови. Въпреки че е имало конкуренция, за всеки е имало клиенти.

Историята на Братя Гюрови

Семейството е от Лозенград. Бащата Анести е бил земеделец и заможен човек. Жени се за Мария (1870 – 1973 г.). Раждат им се 6 деца. Най-големият е Атанас (1900 г.), Павел (1905 г.), Михаил (1912 г.) и момичетата Кераца, Надежда и Станка. Първи в България пристига Атанас. Бил е на 17 години и трябвало да го вземат войник в турската армия, затова избягва и идва в Бургас. Започва да чиракува сладкарския занаят.

Няколко години по късно, през 1922 г. към България се отправя цялото семейство. Преди да тръгнат от Лозенград си правят семейна снимка.

Първо се установяват за малко в Айтос, а след това със спестените пари купуват къща с двор в Бургас на ъгъла на ул. „Фердинандова“ и ул. „Дебелт“, строена през 1890 г. В двора братът Атанас построява нова къща.

Атанас Гюров със съпругата си Матенка

Той вече е усвоил тънкостите на сладкарския занаят и в партера на къщата прави цех за сладкарски изделия. Предложил на братята си да се включат в производството и търговията, като започват с няколко вида халва и локум. Партерът на старата къща също е използван за сладкарска работилница. По-късно постепенно разширяват асортимента с нови изделия.

От 1 януари 1936 г. започва да функционира дружество като фирма, а шест месеца по- късно в съда е регистрирано събирателното дружество под название „Братя Гюрови“. Поръчките и клиентите се увеличават. Това наложило да назначат работници.

През 1938 г. Павел получава майсторско свидетелство и е провъзгласен в занаята за майстор сладкар.

Майсторско свидетелство на Павел Гюров 1938 г.

Павел Гюров

Мария Гюрова споделя спомени за нейния свекър Павел, за труда и ежедневието му през онези години: „Работел е без почивка. Ставал в 4 часа сутрин и е подготвял 50 кг гореща смес за дневното производство. На кръчма е ходел само да договоря с купувачите каква продукция да произвежда. При съгласие само си стискали ръцете и това било достатъчно. На празници баба Мария, майката на братя Гюрови, раздавала на работниците пакети с продукти за празничната трапеза“.

През 1939 г. за нуждите на производството и да облекчат ръчната работата, братя Гюрови купуват германска техника. Производството изобилствало с богат асортимент от локум с различни ядки с розов бергамент и аромати, халви, разни бонбони, ароматични и кисели айсбонбони, фишеци мента, лимонени дражета, и др. от захар и глюкоза. Много търсени са били продуктите направени от пейнер шекер. От това сладко изкушение са правели шекерените пръчки, луличките и шарените бонбони.Технологията на производството им бил много интересна. На 1 л вода се слагал 1 кг захар и след като заври този захарен сироп, се сипвала 1 лъжица оцет и сиропът се оставял да се сгъсти. Готовият сироп под форма на каша се изсипвал върху намазана с олио мраморна плоча и се месел ръчно. Това се правело много бързо, защото захарното тесто се втвърдявало много бързо. Отделяла се малка част от него, в която се поставяла безвредна готварска боя, червена, жълта, зелена и отново се месело.След като двете теста били готови се усуквали във форма на тънко въже и с ножица се нарязвало на пръчки или фигурки. За направата на захарните петлета се използвал калъп, намазан с олио, за да не залепне петлето.

Локумът „Гюрови“ бил известен

Произвеждали са няколко вида халви: тахан, нуга, бяла халва, с различни добавки от орехи, фъстъци и стафиди.

Реклама за производство

Братя Гюрови приели представителство на шоколадови изделия и бисквити.

Фабриката на ул. „Фердинандова“ 92 била известна в целия регион

Не секвал керванът от каруци, идващи от селата, за да вземат поръчките си. Други докарвали чували със захар, орехови, фъстъчени, лешникови ядки, нужни за производството. В Бургас братята наели магазин под наем  на „Александровска“ 78 за продажба на продукцията си. Почти във всяка сладкарница и хранителен магазин можело да се купят цветните бонбони на Гюрови. За реклама производителите направили интересни серийни рисувани опаковки, изобразяващи животни, цветя, спортни дисциплини. На гърба на всяка от тях имало номер със сентенция: „Неспособните обикновено са способни да отричат всичко“, „Има хора, на които добрата памет служи да помнят само лошите работи“, „Водачът, който не умее да води една тълпа, става първата жертва на таз тълпа“, „Сладострастието има само един недостатък, че е ненаситно“. Децата със страст колекционирали „гюровките“.

„Гюровките“ за детска колекция

През 1942 г. най-големия брат Атанас Гюров излиза от събирателното дружество „Братя Гюрови“ и фирмата се поема от Павел и Михаил. Запазва се същото производство на захарни изделия и търговия.

Но идва 1944 г. и новата власт мобилизира най-малкия брат Михаил. Изпращат го на фронта. Той оставя в дома си млада съпруга и две невръстни деца. При сраженията на река Драва Михаил е убит. След години неговите близки и порасналите му деца посетили военното гробище в гр. Печ, Унгария, където е погребан.

Михаил Гюров 1944 г.

Любен пред гроба на баща си Михаил в Унгария

Национализацията през 1947 г. слага край на фабрика „Гюрови“. Описани са всички продукти и производствени машини. Същите са предадени в новосформираната фабрика „Победа“.

На Атанас и Павел се забранява да работят държавна работа. Оставени са без препитание. Павел тръгва в съседните села да работи като общ работник, за да издържа семейството си. Липсата на майстори в производството на специализирани сладкарски изделия налага ръководството на „Победа“ да го назначи на работа в цеха за производството на халва. Въпреки че години наред е плащал осигуровките си, не му признават стажа като частник. Работил е до 72 години.

Днес многолюдните наследници на Гюрови са реализирани хора. Сред тях има лекари, инженери, филолози, морски специалисти, хора, занимаващи се с частен бизнес.

Документ за учредяване на фирма на Братя Гюрови

. Серия „Спорт“, бонбонени опаковки

Авторката на статията благодари за съдействието на Мария Гюрова, Севелина Катранджиева, Христо Икономов, които споделиха снимки и спомени за фамилията. Благодаря и на Държавен архив – Бургас за предоставените документи.