Дни преди началото на новата учебна година, за последно отправяме поглед назад към лятната ваканция. Колко почиваха българските ученици, по-дълги ли са техните ваканции в сравнение с тези на връстниците им в останалите европейски държави и води ли по-големият брой учебни дни до по-добри резултати в училище? Отговорите от Ева Костова в „Числата на седмицата“ по Нова. За да разберем как е организирано времето на учениците в Европа, ще сравним ваканциите, които имат децата в 37 държави. Освен страните от общността, ще включим още няколко, в това число и съседните ни Северна Македония, Сърбия и Турция. В по-голямата част от образователните системи, училищната година започва през първата половина на септември. В повечето случаи – на 1 септември.
В няколко държави от Северна Европа учениците тръгват на училище през август, като първи са децата във Финландия, за които тази учебна година започна още на 8 август. Последни в класната стая влизат в Малта. Това се случва всяка последна сряда на септември. Преди тях се нареждаме ние. Само у нас и в Люксембург датата на първия учебен ден е 15 септември. В няколко държави учениците тръгват на училище по различно време, поради регионални различия или пък поради липса на строго фиксирана дата, която всяка година се мени.
А каква част от годината са във ваканция и къде сме ние? Според изчисленията на Европейската комисия, децата ни не ходят на училище средно между 100 и 120 дни годишно. Неучебните дни за българските ученици са по-малко от средното за Европа. Най-много си почиват децата в Малта – 135 дни, а най-малко в Дания, Норвегия и Нидерландия – по-малко от 90 дни. Дължината на ваканциите през годината е разпределена най-равномерно Лихтенщайн. А в Австрия, Португалия, Румъния и Албания излизат във ваканция най-често. 11 пъти през годината там не ходят на училище по различни поводи. Най-малко ваканции имат турските ученици – 4. А тези на нашите деца са 5 – есенна, коледна, междусрочна, пролетна и лятна.
Продължителността на лятната ваканция варира в различните държави, като на места се различава дори от регион на регион. Има значение и в кой клас са децата. Средната ѝ дължина е между 9 и 12 седмици, в България са 11. Най-дълга лятна ваканция имат в Латвия, Малта и някои части на Италия. Най-късата е тя в Дания, Нидерландия, Лихтенщайн, както и части от Германия и Швейцария – едва 6 седмици.
Има ли обаче отношение дължината на ваканциите към постигнатите резултати в училище? От Европейската комисия се опитват да отговорят на този въпрос като сравняват резултатите отпреди няколко години, получени на тестовете за функционална грамотност PISA, които 15-годишните ученици в Европа полагат. Ето и извода, до който стигат. Препоръчителните учебни часове по математика, са около 1100. Въпреки че часовете, които имат в Естония и Финландия са по-малко от това, малко над 900, именно учениците в тези две страни постигат най-високи резултати на теста. Във Франция и Люксембург например имат доста повече часове, но техните резултати са по-слаби – около средните. Най-ниски резултати са получили учениците в Кипър и България.
!За финал, ето и още една гледна точка по темата „дължина на учебно време” – тази на учителите. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чийто годишен доклад за образованието беше представен вчера, учителите у нас преподават по-малко време в сравнение с колегите си в Европа. Средно около 500 часа годишно в гимназиалния етап и 400 часа, ако са ангажирани в основното образование. Така заемаме последното място, което делим с Латвия. За сравнение, най-работещи са учителите в Литва, които преподават между 800 и 900 часа на година. Голямата разлика между двете прибалтийски държави е изненадваща, предвид сходните резултати, които обикновено отбелязват в подобни класации.
