Метаморфози. СДС и приемниците му – настанени в дома на бившия градоначалник на улица „Богориди“
Соня Кехлибарева
Разхождайки се по ул. „Богориди“, пред погледа ми попада една синя къща, все още пощадена от времето. В нея са настанени офиси на днешни политически партии, а дворът ѝ е превърнат в уютен ресторант. Малко хора знаят, че това е била къщата на един от кметовете на Бургас от миналия век – Христо Богоев. Преди време общината бе поставила на фасадата табелка, която указваше, че тя е построена през 1910 г. и проектирана от Рикардо Тоскани. Днес този знак е прибран.
Кой е бил собственик на тази къща? Каква история крие? Какви превратности са преживели хората, обитаващи този дом?
Историята на Христо Попминев Богоев
Роден в село Змеево Старозагорско, в семейството на иерей Мина и презвитера Стояна, която е пряка потомка на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански). Основното си образование Христо завършва в родното си село, а след това продължава класното си обучение в Ст. Загора. След което учителства в Мъглиж, Енина и Шипка. Христо Богоев взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Спомените му за този период в с. Шипка, отпечатани във в-к „ Знаме“през 1929 г. На следващата 1876 г. активно участва и в подготовката на Априлското въстание. Има възможност лично да се запознае с революционерите Тодор Каблешков, Георги Измирлиев, Панайот Волов, Захари Стоянов.
След разгрома на въстанието, привлечен от земляка си Йови Воденичаров, се заселва в Айтос. Жени се за 14-годишната девойка Каля (Калиопа) Епова, чийто баща е доставчик на шаяк и сукно за редовната турска войска и постоянно е сновял от Сливен – Айтос и Цариград. Той е бил съдружник на Добри Желязков Фабрикаджията от Сливен , чиято продукция е разпространявал. Тъстът дава солидна зестра на дъщеря си и с тези пари е построена къщата в Бургас на ул. „Богориди“№34. Тоскани се заема с проектиране на двуетажната къща. Външното архитектурно оформление на сградата е оригинално. Отсичане на ъгъла на къщата и акцентиране на балкон с парапет, подпрян с две колони, завършващи с два красиви капитела, дават облика на парадност. Оригинално е решението на входната врата, която няма пряк излаз към централната улица. Оградата, наподобяваща възрожденските порти, въвежда в дворното пространство, където се намира централният вход на къщата. Два етажа с по четири стени със сервизно помещение в партера е вътрешната планова композиция. Стените и таванът са богато декорирани, а вътре е била обзаведена с красиви мебели, изработени от орехово дърво, украсени с майсторски дърворезби. През 1974 г. синът на Христо Богоев предоставя на музея мебелите от бащината къща: кръгла маса със столове, тоалетка, нощни шкафчета, гардероб, диван с огледала и др. Така те са запазени от разграбване и се съхраняват в експозиция на ул. „Лермонтов“.
.Мебели собственост на сем. Богоеви
Общественик, окръжен управител и кмет. Честване на исторически събития
По време на Съединението Христо Богоев е председател на Пазарджишкия окръжен съд. В периода 1894 – 1998 г. е адвокат в Бургас. От 1898 г. е окръжен управител на Шумен. В 1911 г. отново изпълнява същата функция. През 1911 – 1913 г. е окръжен управител на Бургас.
При статистическото преброяване през 1900 г. населението на Бургас наброява 11 703 души. Градът набира икономическа сила.
През май 1901 г. Христо Богоев е избран за кмет на Бургас. Изпълнява тази функция година и половина до 22 септември 1902 г. и по негово време се случват интересни събития. Върл противник на Стефан Стамболов и режима по времето на управлението му, Богоев е членувал в Народната партия на д-р Константин Стоилов.
На 30 юни 1901 г. Великият княз Александър Михайлович пристига в Бургас с големия руски броненосец „Ростислав“. Военният кораб е бил с впечатляващи размери, с множество оръдия, разположени на шест етажа и 600 души обслужващ състав– матроси и офицери. Броненосецът навлиза на бургаското пристанище точно в 10 часа, поздравен от 11 топовни гърмежа и е посрещнат от малък миноносец, воден от българския параход „Надежда“, на който е пътувал княз Фердинанд, генерал Ботев и др. официални лица. Кметът Богоев посреща височайшите гости с хляб и сол. Отслужен е молебен от Сливенския владика Гервасий, след който пред бургаското гражданство се устройва военен парад, командван от полк. Дрангов. На следващия ден 1 юли броненосецът с Великия княз на борда отплува за Кюстенджа. Визитата в Бургас и Варна е във връзка със сключената военна конвенция между България и Русия.
На редовно заседание на Градския съвет на 18 април 1902 г. е взето решение за отпразнуване на 25-годишен юбилей на българския екзарх Йосиф I. Кметът Богоев е командирован в Цариград за участие в тържеството, което се провежда на 23 април. На същия ден в Бургас е отбелязана годишнината и в знак на признателност за делото на екзарха е именувана улица на негово име Йосиф І (дн. ул. „Филип Кутев“).
По случай 25 годишнината от обявяването на Априлското въстание на 20 април 1901 г. бургаското гражданство масово се включва в честването.
Друга една знаменателна за времето си годишнина е отбелязана на 17 април 1902 г това е 25-годишнината от обявяването на Руско-турската война. Издадена е заповед да се отслужи тържествен молебен в българската черква и да се изпрати благодарствена телеграма до граф Игнатиев.
За отбелязване на 25 годишнина от боевете на Шипка, на 30 юли 1902 г. на бургаското пристанище пристигат гости от Русия. Водач на руската делегация за тържествата е Великия княз Николай Николаевич, внук на руския цар Николай IІ. С изключителна тържественост делегацията е посрещната от населението. Кметът Богоев и бургаските първенци посрещат делегацията, която се отправя за тържествата на Шипка и възстановката на Шипченската епопея.
През неговото кметуване Градската управа се грижи за спазване на строителните правила в града и съставните села. През май 1902 г. кметът издава заповед за забрана на строеж на сгради, огради на дворове, различни видове постройки и заграждане на части от общинската мера, без разрешение от наместника и без да е забранена определената такса. Продължава процесът на именуване на улиците на града, поставяне на калдъръм и тротоари и се определят кои от улиците на Бургас са чаршийски (търговски). Градската управа полага грижи за чистотата на града и хигиенизирането на училищата. Отпускат се помощи за бедни ученици.
Като окръжен управител през 1911 – 1913 г. той съдейства за основаването на Археологическия музей в Бургас. Христо Богоев става първия председател на Археологическото дружество „Дебелт“. Благодарение на неговата подкрепа и съдействие са спасени редица археологически и културни ценности.
По време на Балканската война Христо Богоев е началник на административния отдел в Одрин.
След 1920 г. Богоев се оттегля от политическия живот и заедно с жена си и дъщеря си се отдават на благотворителни дейности. Отдава сили и средства за подпомагане на бургаското сиропиталище и старопиталище, на Червения кръст. Богоев е основател на адвокатския пенсионен фонд, инициатор на безплатни адвокатски защити.
Умира на 14 януари 1930 г. Изпратен с уважение и преклонение от хората. Остава в съзнанието на бургазлии като будната съвест на града.
Христо Богоев на излет с близките си.Той е на последния ред, втория от ляво на дясно
Внукът му Христо Димов Богоев, професор по право в университета в Сиракюз, в щата Ню Йорк, САЩ разказва за дядо си пред Кирил Кънев (публикувано в сп. „Море“, бр. 3-4, 1997).
Авторката благодари на музейните работници, на Държавния архив, на Регионална библиотека „П. Яворов“ за предоставените протоколи и материали, на базата на които статията доби цялостен вид.
