Памет. Двама дванадесетокласници искат повече инициативи, свързани с празника
Георги РУСИНОВ
Денят на народните будители в България – 1 ноември – идва като специално напомняне за онези светли умове, които през вековете са вдъхвали дух и надежда на българския народ. Онези, които са отдали живота и усилията си за пробуждане на българското самосъзнание, оставят след себе си не просто имена в учебниците по история, а силна и непреходна традиция. Личности като Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов са само част от дългия списък хора, вдъхновявали поколения българи с примера си, жертвената си любов към България и вярата си, че свободният дух и знанието са най-голямата сила на един народ. Времето и обществените нужди се променят, но дълбоката нужда от духовно пробуждане и от личности, които да водят останалите, остава актуална и в наши дни.
Как изглежда ролята на будителя днес? В динамичната и високотехнологична съвременност, когато информацията е достъпна на един клик разстояние, обществото се нуждае от различен тип вдъхновители и лидери. Днешните будители не носят раници с революционна поезия, нито се затварят в манастири, за да пишат историята на народа си. Те могат да бъдат учители, артисти, писатели, журналисти и всеки, който със своите идеи, морални стойности и личен пример събужда любопитство и стремеж към развитие у младите хора. Ако преди целта е била съхранение на езика, културата и българщината, днес мисията на съвременния будител е не по-малко значима – да покаже на младежите колко важно е да имаш знания, умения и вътрешна сила, за да се справяш с предизвикателствата на глобализирания свят.
В този контекст, двама дванадесетокласници от Професионалната гимназия по механо-електротехника и електроника (ПГМЕЕ) в Бургас споделят как разбират ролята на будителството днес, кои са техните примери за подражание и какви личности ги вдъхновяват в търсене на собствен път и идентичност.
Без този ден нямаше да имаме 3 март, 6 септември и 24 май
Петран Ганев е в специалност „Микропроцесорна техника“ и казва, че за него Денят на будителите е много важен български празник, който „чества всички книжовници, просветители и борци за национална свобода и всички други, които пазят тези български духовни ценности през годините“.
За него всичко свързано с този ден е от изключителна важност, за да ни има днес като народ и държава.
„Празникът е недооценен като други. Все пак ние честваме Деня на будителите. Без него нямаше да има празници като 3 март, или 6 септември, или 24 май. Трябва да му се обръща много внимание. По принцип могат да се правят повече шествия в името на будителите, да има повече програми, да се говори за тях. Както правят в Деня на писмеността. В училищата учениците могат да подпомагат за неговата популярност примерно с проекти, презентации, а защо не и театрални пиеси“, коментира Петран.
Куизовете са много модерни в момента и привличат все повече млади хора, така че го питаме дали за мнението му за такъв на тема будители.
„Защо не? Дори ще е по-интересно, защото тук влизат много личности – борци за свобода, духовници, книжовници. Така, че да, това е добра идея“, отговаря младежът.
За Петран будители от голяма важност, разбира се, са Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, както и светите братя Кирил и Методий.
„Те създават българската азбука, а Паисий Хилендарски припомня на народа си за историята, която е забравил. Това подпомага изключително много за самото освобождение на България и самосъхранението ни толкова векове“, посочва дванадесетокласникът.
За модерни будители Петран посочва учителите, както и модерни български автори.
„Те са от голямо значение в момента, според мен. Като Георги Господинов и неговите книги“, добавя той.
Будителството не се свежда само до един празничен ден
Съученик на Петран е Калоян Колев. И за него Денят на будителите е „много важен български празник, в който ние отдаваме почит на всички хора, просветили България, и техните усилия за нашето запазване като народ и нация“.
„Отдаваме почит на тези, които са основали нашите училища, създали нашата писменост, които са просветили нашите борци за свобода на народа, за да ни има днес. Усещам го като специален ден, защото няма много национални празници, които да отдават почит на тези хора, на нашите будители. Аз не смятам, че трябва да има един само един определен ден, в който ние да се сещаме за тях. Трябва всекидневно да се говори за тези личности. Защото те не са направили всичко, което са направили за един ден, а в много широк диапазон от време“, казва младежът.
Повече шествия и по-богата програма са задължителни, според него.
„Дори може да се правят телевизионни програми, които да са за тях. С приходите да се спонсорират още повече инициативи, за да помним постиженията на тези хора. В днешно време много малко хора знаят историята си с точност и коректност. Дори е малко тъжно това, но е факт. Повечето хора като ги питат, не знаят много от тези имена, които са постигнали толкова много, толкова важни неща за България и за нашето просветление“, уточнява Калоян.
Освен Паисий и Софроний, дванадесетокласникът посочва други две имена, които са много важни за него.
„Това са Васил Априлов и Найден Геров, които основават редица училища, в които бъдещите ни борци за свобода се обучават и подбуждат нашия народ вече за неговото желание да бъде свободен. Не трябва да изключваме и модерните ни будители, защото те са нашите учители, които ни учат на тази история и на уроците от нея, на преподавателите ни по български език и като цяло на всички учители. Най-вече журналистите, които са готови да изказват истинско мнение върху проблемите, а не това, което трябва да е удобно за обществото“, категоричен е Калоян.
Инфлуенсър = будител? Абсолютно не!
Инфлуенсърът е личност, популярна в социалните мрежи, която чрез своето присъствие и съдържание влияе върху мненията, поведението и потребителските навици на своите последователи. Те често създават ангажиращи публикации в конкретни ниши – мода, здраве, технологии и други.
Могат ли обаче те да бъдат определени като будители за младите хора, сред които са много модерни?
„Абсолютно не!“, казва Петран, а Калоян добавя с усмивка: „Може би тези, които се занимават с история, да. Иначе не особено, не мога да кажа, че това са будители. Тези, които ходят и задават въпроси на разни хора по улицата, не!“.
Вместо финал
Понеже често говорим колко „зле са младите“, докато има такива будни деца като нашите герои днес, то има надежда и за бъдещето и развитието им като личности. А будители, надяваме се, ще продължат да излизат от университетите и да влизат в класните стаи с мисия подготовката на учениците; в редакциите, за да отразяват безпристрастно, почтено и професионално важните събития; навсякъде, където жаждата за знанието ги тласка, защото то е богатство, а то трябва да се пази и цени.
