Искане. „Грийнпийс“ настояват за първи изцяло воден резерват „Маслен нос“
Георги РУСИНОВ
Черно море се намира под сериозна заплаха, а нарастващите климатични промени и интензивното замърсяване оказват все по-голям натиск върху морските му екосистеми. Поради тази причина „Грийнпийс България“ инициира кампанията „Живо Черно море“, която цели да изгради първия морски резерват „Маслен нос“ в българската акватория. Кремена Ватева, координатор на кампанията, обяснява, че идеята за създаването на резервата е резултат от дългогодишна работа и научни проучвания за състоянието на морето, осъществени съвместно с Института по океанология. Тя посочва, че Черно море е най-затвореният морски басейн в света, което прави неговите екосистеми особено уязвими на инвазивни видове, замърсяване и експлоатация.
Защо има необходимост от защита?
Черно море е подложено на нарастващ човешки натиск – не само от пряка човешка дейност като риболов и морски транспорт, но и от косвени фактори като замърсяване от реките, които се вливат в него.
„То е най-бързо затоплящият се морски басейн“, коментира Ватева, като посочва, че част от замърсяването му идва именно от Дунав.
Замърсителите, навлизащи в Черно море, оказват дългосрочен ефект върху популациите на морските обитатели и водят до намаляване на биоразнообразието.
Според научните данни, промените в температурата на водата влияят върху целия морски стълб, а това, в комбинация с нарастващото количество микропластмаса и химически замърсители, прави живота в Черно море все по-труден. В момента в морето се наблюдава постепенно намаляване на рибните популации, което от своя страна създава сериозни предизвикателства за рибарите, които зависят от тези ресурси.
Предизвикателствата около създаването на „Маслен нос“
Инициативата за създаване на резерват „Маслен нос“ среща предизвикателства от различни посоки.
„Преди да направим предложението си до институциите, искаме да чуем мнението на местните хора, най-вече на рибарите от Приморско и Китен“, обяснява координаторът от „Грийнпийс“.
Обсъжданията със засегнатите страни са задължителни и ще бъдат проведени в рамките на шестмесечен консултативен период. Един от въпросите, които предстои да се решат, е какви ограничения ще бъдат наложени в резервата, за което последната дума ще има МОСВ. Според Ватева, в някои части от бъдещата защитена зона може да бъде забранен индустриалният риболов, което би спомогнало за възстановяването на рибните запаси.
Ефектът на изоставените мидени ферми
Друг сериозен екологичен проблем в района на бъдещия резерват представляват неработещи мидени ферми. Те са били изоставени преди шест години и оттогава създават опасности както за морските обитатели, така и за рибарите, които имат затруднения да обслужват своите даляни.
„Буквално са превзели една сериозна територия – въжета оплетени, отгоре тези буйове, които са също едни в други заплетени. Водолазите, които влязоха да извадят този буй, който подарихме символично на МОСВ, казаха, че долу е страшно. Ние го виждаме и на снимките от видеокадрите, които направиха“, заявява тя.
В процеса на разграждане тези съоръжения изпускат микропластмаси, които допълнително замърсяват водата.
На практика местните хора и учените са знаели за проблема от известно време, но не е предприето нищо, защото законовите механизми не позволяват принудително премахване на съоръженията.
„Получава се едно прехвърляне на топката заради това, че не могат да бъдат открити собствениците и да бъдат принудени да си почистят. Това е най-малко финансов ресурс – да бъдат отстранени тези мидени ферми. Получава се един неприятен казус, с който очевидно никой не може да се справи“, посочва Ватева.
Това е само един от примерите за това как липсата на координация между институциите оставя екологичните проблеми нерешени.
Защо морските резервати са важни за дългосрочното оцеляване на Черно море?
Инициативата за „Маслен нос“ е в синхрон с европейските задължения на България, която трябва до 2030 г. да обяви поне 30% от своите територии под защита, като 10% от тях трябва да бъдат със строг режим на защита. За да се постигне това, природозащитниците от „Грийнпийс“ и учени предлагат новият резерват да служи като инкубатор за морските видове, където популациите на рибите и другите морски обитатели ще могат да се възстановят.
„Има вече толкова много обявени морски резервати по света, при които се доказва, че след около 4 години, животът не само в самата зона, тъй като морето конкретно няма граници, природата по такъв начин се възстановява, че може с чисто количествени мерки да се измери каква полза има от резервата. Рибите не само като бройка стават много повече, но и като размери – нарастват до 4 пъти. И то само за 4 години“, посочва Ватева.
Този ефект би имал пряко въздействие и върху местните рибарски общности, които биха могли да черпят от възстановените ресурси. Подобно решение не само би подобрило условията за риболов, но и би спомогнало за подобряване на биоразнообразието в Черно море като цяло.
Пример за обединение и сътрудничество в Черноморския регион
Ватева подчертава, че България може да даде пример на останалите черноморски държави, като обяви първия морски резерват. Черно море е общо богатство за България, Румъния, Русия, Турция, Украйна и Грузия, и общите усилия за неговата защита биха спомогнали за по-доброто бъдеще на региона.
„Сътрудничеството между тези шест страни е от съществено значение, защото замърсяването не признава граници. Само със съвместни усилия можем да запазим Черно море“, заключва Ватева.
Тя изразява надежда, че проектът за „Маслен нос“ ще привлече вниманието и подкрепата на черноморските съседи и ще послужи като основа за съвместни екологични инициативи.
Идеята за създаването на първия морски резерват в България е важна стъпка напред към защитата на Черно море и неговото биоразнообразие. Подкрепена е и с подписка от 15 000 души.
Очаквайте коментара на кмета на Община Приморско Иван Гайков!
