Георги РУСИНОВ
Голямата бургаска актриса Аглика Бояджиева заслужено получи признанието за труда си и отдадеността си към театъра. Тя е един от новите почетни граждани на Бургас, които бяха удостоени с почетното звание, като благодари в интервю за „Черноморски фар“ на Инициативния комитет издигнал кандидатурата ѝ в лицето на Янушка Николова, Недялко Йорданов, Ивана Джеджева и всички колеги, които са я подкрепили. Признава обаче, че не е очаквала това, но е благодарна, че е заслужила любовта на публиката.
„От друга страна си мисля, че когато театърът е част от духовното и творческо израстване на артиста, по пътя към тържеството на духа, в най-прекрасната визия на удовлетворение е, че е направил хората щастливи. Подарил им е себе си за 2 часа всяка вечер. Накарал ги е да почувстват театъра като свое убежище. Без публиката ние няма да сме това, което сме. Артистите имаме едно хоби за професия и без това не можем да съществуваме. Обречени сме на театъра и сме щастливи, когато има на кого да споделим нашите съкровени мисли, чувства, желания и да ги направим по-добри и да им е по-леко в живота“, каза бургазлийката.
Бояджиева произхожда от впечатляваща фамилия на артисти. Тя е четвърто поколение актриса, а родоначалник на тази театрална династия, както тя определи семейството си, е прапрадядо ѝ, който поставя началото на любовта към театъра в Силистра.
„Пето поколение е моята дъщеря Милена Маркова – Маца, а внукът ми Орлин Орлинов също тръгна по нашия път. Аз не знам да има друга такава фамилия в България. Много съм щастлива от този факт и съм горда с моите предци, които са възпитавали децата и внуците си в любов към изкуството, театъра, операта, музиката“, посочи тя.
Живот без театъра за нея е немислим. Но в най-гладните години на професията се е налагало да работи и други работи, което за нея не е срамно.
„Така плащах семестрите на дъщеря ми. Имаше много гладни години в нашата професия. Играли сме на минусови температури в театъра, защото нямаше парно. Но през толкова много трудности съм преминала, че даже и най-лошото не би ме отказало да се занимавам с театъра, защото съм наследствено обременена. Като някакъв вирус е (смее се)“, обясни актрисата.
А с едно изречение, в което ключовата дума е любов, Бояджиева казва какво за нея е Бургас.
„Бургас е моята любов, моята съдба, моето детство, моите приятели, моите любови, моето дете, моят внук, моите колеги, които вече ги няма, но са помогнали за моето израстване като актриса и морето е тук. Когато завършвах ВИТИЗ тогава, си казах, че аз ще дойда в Бургас, въпреки че ми предлагаха в София, ако имам желание за Младежкия театър. Моят учител Петър Чернев ми каза, че имат нужда от младо момиче като мен, но аз казах категорично, че ще дойда в Бургаския театър. Не бих го дала за нищо. Просто тук има някаква магия, която живееш в нея. Не искам това да ми липсва. Просто това ми изпълва душата“, убедена е тя.
Градът на бохемите, според нея, е такъв, защото е дълбоко заложено в самата земя и въздуха на града, в морето, в хората.
„Това е нещо, което не може да умре и то вечно ще съществува, въпреки всичките изпитания. Мисля, че това е по-силно, защото има много любов в работата на всеки творец, в бургазлии. Любовта е градивно чувство и то не може да се разруши от нищо. Мисля, че България е една благословена земя, а Бургас е центърът на културата“, категорична е Бояджиева.
Любовта. Тя е движещото начало в работата ѝ като актриса.
„Ако ти не носиш любов в сърцето си, ако нямаш любов и светлина в душата си, ти не можеш да бъдеш ретранслатор на тези градивни чувства, за да можеш да направиш един образ на сцената, да поведеш хората след себе си, да ги накараш да ти повярват. Без любовта мисията ти на артист е обречена на неуспех“, посочи бургазлийката.
