Прогрес. Майсторът, който вече предпочита да създава украшения от ракита, а не само предмети с конкретно приложение в заобикалящата ни среда
Магдалена Динева
Той бе вписан от Министерството на културата в регионалната листа на „Живи човешки съкровища 2024“. Зад номинацията му застанаха експертна комисия с участието на специалисти от БАН, Регионалния исторически музей, Областния читалищен съвет и Областна администрация.
На тържествената церемония, където е бил и официално награден за приноса си в съхраняването и развиването на кошничарството, той е споделил щастието си от това, че е успял да фокусира вниманието на хората към един от най-древните занаяти и към едно китно градче в Югоизточна България – Българово.
„Уверен съм, че кошничарството рано или късно ще бъде вписано освен в регионалната и в националната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство“. С тези думи е завършил благодарственото си слово.
А кой всъщност е героят на настоящия очерк?
И сам воинът е войн
Станко Киров, или другояче казано – единственият горд представител на кошничарството в област Бургас и един от малкото в страната. Казваме „горд“ не с цел угодничество, а защото самият Станко се определя за такъв. А го определяме като „един от малкото в страната“, тъй като по негови думи кошничарите в България могат да се преброят на пръстите на едната ръка. „Има по един в Стара Загора, Самоков, Шумен и скоро установих, че има и кошничар от Берковица, който тепърва прохожда в занаята“.
Станко е усвоил кошничарството през далечната 1994 година. С усмивка си спомня за този период от живота си, защото той е белязан и от друго явление, наречено „казарма“. Интересен факт е, че ако кошничарството съществува в нашето съвремие като „изчезващо“, то казармата отдавна е прекрачила прага на вратата и е напуснала своеобразния си български дом.
Станко може и да е позволил на казармата да си отиде от неговото битие, но на кошничарството – никога. За това свидетелстват както работилницата му в родното Българово, така и тази в Етнографски комплекс „Генгер“ – Айтос, където акцент са демонстрациите.
На учителя – с любов
„Когато се уволних от казармата, няколко месеца се шляех и най-накрая реших да отида при Йордан Йорданов, когото редица познават като дългогодишен кмет на Българово, и да се захвана с кошничарството. Тогава дори не знаех какво означава думата „занаятчия“. Никога не съм предполагал, че целият ми живот ще премине в практикуване на кошничарство“, спомни си Станко.
Но как да обясниш на родителите си, че не искаш да се развиваш по специалността си – „маркетинг и мениджмънт“, а желаеш да си кошничар? „Когато обявих пред семейството си, че ще се занимавам с кошничарство, те едва ли не ме обявиха за луд и искаха да ми връчат жълта книжка“, разказва Станко. Но към днешна дата е убеден, че не е сбъркал. „Това, което върша, ми носи страхотно удоволствие. Дори да се случи да съм се ядосал по някакъв повод, всичко ми минава, щом вляза в работилницата“.
Вярна е максимата, че първият учител остава завинаги в сърцата и паметта. Пред репортер на „Черноморски фар“ Станко каза кои са онези тънкости в занаята, на които го е научил Йордан Йорданов. „При него научих как да правя мебели – столове, маси, канапета... Но за изработването на по-малките изделия като кошници, панерчета и дамаджани се самообучих“.
След 5 години съвместна работа с неговия мастър, Станко поема самостоятелно по пътя към усъвършенстване в занаята. И така 25 години. Но не бива да сме чак толкова черногледи. Към днешна дата Станко не е съвсем сам... или поне се опитва да не бъде.
Продължителите на мисията
По думите на Станко, стандартните места, където хората проявяват интерес към кошничарството, са занаятчийските фестивали. „Там обикновено правя демонстрации и работилници с желаещи“. За него е важно не да се възвеличава и да демонстрира пред другите неподражаемите си умения, а да провокира към занимание със занаята.
От съществено значение за майстора е и работата със студенти. „От 2 години насам работя със студенти от Националната художествена академия. Те са от катедра „Текстил – изкуство и дизайн“. Първата година само ги запознавах със същността на кошничарството. А вече втората година самите те подготвяха проекти“, сподели занаятчията.
Опитът изгражда уменията
Освен кошници, Станко създава и плетени мебели от ракита, полилеи, както и най-голямата му страст напоследък – декоративни пана. „В началото всичко ми се струваше трудно, но сега няма предмет, който да не мога да направя. Човек с опита придобива и уменията“, категоричен е майсторът.
Но всичко изисква време. „Една средна по големина кошница или дамаджана се прави за един ден. По-обемните предмети като столовете се правят за по 3-4 дена“. Тези времеви отрязъци обаче са предвидени за качествена изработка. Станко разкри, че има хора, които правят и по 5 изделия от ракита на ден, но в такива случаи не може да се претендира за качество.
Изчезнат ли пръчкарите, изчезва и кошничарството
Суровината, с която Станко работи, е върба ракита. „Тя е култивирано отгледана, макар че расте и в диво състояние. Има хора, които се занимават с отглеждането на този сорт върба, навремето им казваха „пръчкари“, обяснява майсторът.
Съдбата на кошничарите е в ръцете на стопаните на върбата. „Както преди 30 години бяха стотици майсторите кошничари, а сега сме 5 в цялата страна, така и пръчкарите“. Дали Станко ще продължи да се развива в занаята зависи изцяло от пръчкарина в село Хан Крум, област Шумен. „Ако човекът реши да спре с отглеждането на суровината, ще настане проблем“.
С призив към новите поколения
С посещенията на фестивали, с представянето на занаята в читалища и училища, с работата със студенти от Националната художествена академия, Станко се опитва да покаже красотата на занаята и да посочи ползите от усвояването му. „Дори в началото, докато човек овладее базовите умения, да му е трудно и да не получава значителни доходи, после не само удовлетворението ще е голямо, но и материалните блага“, гарантира Станко.
За учудване на някои, по думите на занаятчията едно семейство може спокойно да преживява с кошничарството, особено в нашия регион. Причината – туристическият облик на Бургаска област.
