Инцидентът до Кюстендил, при който момиче загина след сблъсък със стадо коне, предизвика сериозен обществен отзвук и постави въпроса как да се предотвратят подобни трагедии. В отговор, животновъди, ветеринарни лекари, кметове и кметски наместници от Община Карнобат участваха в информационна среща, организирана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Основната препоръка за предотвратяване на инциденти с безстопанствени животни е създаването на специални съоръжения за залавяне на такива животни – т.нар. „капани“. Според д-р Георги Пискюлиев всеки общински бюджет трябва да предвиди средства за изграждане на тези съоръжения. Той подчерта, че независимо дали ще става дума за нови съоръжения, или използване на съществуващи сгради в населените места, наличието на такива капани е наложително.
Д-р Пискюлиев добави, че за ефективното им функциониране трябва да се осигурят хора, които да се грижат за животните в тях. Те ще са отговорни за осигуряването на храна и вода, като така ще се гарантира хуманното отношение към заловените животни.
Според Закона за опазване на селскостопанското имущество, ако бъдат заловени безстопанствени животни, трябва, първо, да се установи собственикът. При сигнал към Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Бургас, експертите проверяват ушната марка или чипа на животното, за да установят неговия собственик. Ако това не е възможно, общината може да организира търг за продажба на животното.
Според друг закон – този за ветеринарномедицинската дейност, възможностите за разпореждането с безстопанствените животни зависят от няколко фактора – дали животните имат ушни марки, от кой обект произхождат, има ли изследвания и т.н. „Тогава вече има насоки, на база на които тези животни могат да се предоставят на социални домове, след като минат през кланица“. Ако обаче нямат ушни марки и нямат конкретен произход, тогава се прибягва към крайната мярка – евтаназия.
