Отговорност. Да свързваш хората и да си съпричастен към всяко събитие от техния живот
Магдалена Динева
Гишетата за телеграми в пощата... Едно далечно и позабравено явление. Но хората, работили зад тези гишета, помнят и имат какво да ни разкажат. В своята торбичка с истории от миналото пазят безценни моменти. Те свидетелстват за едно време, което за новите поколения сякаш никога не е било, а за предците ни – сякаш никога не си е отивало.
Янка Дучева започва своята кариера в пощата в Ямбол през 1964 година. Тогава професията на телеграфиста е била важна част от комуникационната мрежа, а тя самата се впуска в нея с голямо желание. Въпреки че работата е била трудна и несъмнено е изисквала голямо внимание (а всъщност коя работа не го изисква), Янка изпитвала удовлетворение от факта, че играе важна роля в свързаността между хората.
А как се е осъществяла тази връзка? Тъй като този въпрос звучи някак семпло, ще се опитаме да влезем в обувките на Ники Кънчев и да го зададем ала „Стани богат“. Въпрос №1: „Вид електромеханична пишеща машина, предназначена за телекомуникация на съобщения чрез изписване на текст върху дълга хартиена лента?“. И верният отговор е...
Изгревът и залезът на професията „телеграфист“
Когато започва да се използва телексът, Янка заминава на обучение в София. Там завършва 40-дневен курс за телеписка, за да може да работи с новата технология. За нея това е било голямо предизвикателство, но и възможност да научи нещо ново и да усвои тогавашните модерни методи на комуникация. Периодът, в който тя работи, обхваща не само напредъка, но и залеза на традиционните телеграми и телексни съобщения. Още през 1990 година започва намаляване на работата в тази посока. Поради това на Янка ѝ се налага да поеме нови задачи в пощата, като телефонни разговори и касови услуги. Телеграмите и телексните съобщения, които преди това били основни форми на комуникация, започват да отстъпват на телефоните и интернет.
Спомените на Янка от работата ѝ са ярки. Тя е приемала телеграми от различни села и от самия град Ямбол. За всяко село имала специален тефтер, в който се намирали имената на приемните станции. Телеграмите пристигали по далекопишещата машина под формата на лентички, които след това били лепени на съответните бланки.
Рисковете
Работата на Янка била натоварена и изисквала голямо внимание към детайлите. Понякога се е случвало телеграмата да не бъде предадена навреме или да пропадне някъде. Това били напрегнати моменти, защото често се касаело за много лични и важни съобщения. Спомня си случаи, когато телеграмите съдържали трагични новини, като съобщения за смърт на близък човек.
„Не съм разнасяла телеграмите — това беше задача на пощальоните. Ние, телеграфистите, се грижехме да ги приемем и да ги предадем по правилния начин. Които можехме да предадем по телефона, ги предавахме лично. Но тогава телефоните не бяха толкова разпространени, както днес, така че основно съобщенията се предаваха чрез телеграмите“, споделя Янка.
Разни хора, разни телеграми
Работата като телеграфист носела и своите красиви моменти. Въпреки че по-голямата част от телеграмите били свързани със смъртни случаи, понякога те били и израз на лични чувства. Романтични телеграми, поздравления за рождени дни и имени дни, изненадващи и искрени послания — всичко това Янка предавала с отговорност и съпричастност.
Разнообразие на предлаганите услуги
Телеграмите били различни категории — обикновени, бързи и луксозни. Бързите били с приоритетна доставка, но в крайна сметка нямало никаква гаранция, че ще пристигнат бързо. „Ако дойдат на същия ден, пак е добре“, шегува се Янка. Луксозните телеграми, предназначени за специални случаи като рождени дни, именни дни, раждане на бебе и други празници, били много по-скъпи. А цената на телеграмите била различна – в зависимост от броя на думите, които са употребени в нея. Янка не си спомня с точност колко е струвала една обикновена телеграма, но е сигурна, че е била от порядъка на няколко стотинки и определено по-скъпа от писмото.
Накъде без пари
Една от задачите, която Янка поемала, била изпращането на пари по телеграма, най-често към студенти, които учели в други градове. Това било един от малкото начини за изпращане на средства в онези години. Освен телеграфния запис, Янка споделя, че парите е можело да се изпращат и с пощенските писма. Но това би отнело повече време, а студентите едва ли са разполагали с такова. Съпоставяйки миналото на настоящето, сега изпращането на пари е само на един „клик“ разстояние.
Равносметката
Въпреки че професията не била много добре платена, Янка е изпитвала удовлетворение от нея. Работата ѝ се е състояла не само в предаване на съобщения, но и в това да бъде част от животите на хората, да бъде звено за важни новини, емоции и събития.
Въпреки напредъка на технологиите и изчезването на телеграмите, Янка пази жив спомена за тази част от историята. Младите поколения трудно могат да си представят този тип комуникация. Но можем да сме сигурни в едно – Янка е била едно от туптящите сърца на този процес, като е свързвала хора и техните съдби през всички тези 25 години.
