Пазител. Да поддържаш огъня и да съхраняваш наследството от предците
Магдалена Динева
За Осми март избрахме да покажем красотата на българката, неподправена, автентична, такава каквато е запазена в народната ни памет и такава, каквато се надяваме да предадем напред.
Спряхме се на момиче, което не дефилира на подиуми по бански, а официалното й облекло е народната носия, представяме ви модел на народна носия, момиче, което е на страниците на календар, младата танцьорка от ПФА „Странджа“ и хореограф във фолклорна школа ОГИН- Селин Акар, известна като българската Мона Лиза. Сравнението получава след една снимка, която обикаля публичното пространство по време на фестивала на фолклорната носия в Жеравна.
Запознайте се с Красивото лице на българския фолклор! Едно Огин момиче!
Селин Акар е родом от малко село във Великотърновско, но любовта към морето и народните танци я водят в Бургас. Сбъднатата ѝ мечта – ансамбъл „Странджа“, е причината днес тя да се намира на страниците на вестник „Черноморски фар“, за да разкаже за своя житейски път, който, макар и едва 20-годишен, прелива от истории.
Освен част от ансамбъла, Селин е и преподавател – във фолклорна школа „Огин“. „Още преди да дойда официално в Бургас, ми бяха предложили да преподавам народни танци в школата“, спомня си тя. И как да откажеш на подобно предложение, когато танците са нещото, което те окрилява и искаш да окрилиш чрез тях и останалите.
Красивото й име означава наводнение
В момента Селин е студентка трета година в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – гр. Пловдив, специалност „Българска народна хореография“. Макар и все още да не е завършила, тя вече е ориентирана и към магистратури – едната е „Българска народна хореография“, с която ставаш „хореограф-режисьор“, а другата – пиар.
Жертвите в името на сбъднатите мечти
Още на 16 години тя преминава в самостоятелна форма на обучение. Тази форма, обикновено използвана за ученици с много отсъствия или проблеми в училище, не я плашела. Напротив, тя била отличничка. Завършила „банково дело“ в Горна Оряховица, но винаги е знаела, че това не е нейният път. От малка е била сигурна, че танците ще бъдат не само нейна страст, а и професия. Решението ѝ да стане хореограф дошло още във втори клас. В началото не е била насочена към определен стил танци, но майка ѝ набързо я ориентирала, като я записала на народни. И така започнала нейната дълга и успешна кариера в света на българския фолклор. „Не съм се колебала нито за миг. Танците бяха моето призвание“, спомня си Селин.
Професионалното израстване
Началото слага в детския танцов състав към читалище „Съединение“ в село Драганово, от което е и родом. Скоро се присъединила към Фолклорен клуб „Българка“, а по-късно и към ПФА „Сидер Войвода“ в Горна Оряховица. Това било време, изпълнено с репетиции, концерти и безброй участия. На 13-14 години тя била най-малката в ансамбъла, но това не ѝ попречило да се учи и да се развива. Танцувала почти всеки ден, без почивка. „Бях най-малката, но това не ме спря да се изявя на сцена с хора, които бяха много по-големи от мен. Всеки ден беше ново предизвикателство“, споделя Селин. След това преминава в ПФА „Искра“ – гр. Велико Търново, а в момента е в ПФА „Странджа“ – Бургас. Билет за влизането в ансамбъла ѝ осигурява спечелен от нея конкурс.
Мисия „учител“
След като се установила в Бургас, тя започнала да преподава народни танци в школата „Огин“. Това било начало на новото ѝ амплоа като хореограф и преподавател. За нея създаването на хореографии е изкуство, което започва с идеята за танца и търсенето на музика, която да му съответства. Селин коментира, че вариантите за намирането на подходяща музика са основно два – в единия случай можеш да използваш такава, каквато вече съществува, но рискуваш да се повториш, тъй като вече всичко е използвано. Другата възможност е да започнеш работа с композитор, който да измисли изцяло нова музика. „Това обаче изисква много средства“, казва Селин. Тя е категорична, че танцът не е просто сбор от механични движения. Всяка стъпка трябва да е изпълнена със смисъл и емоция.
В момента Селин ръководи три групи, като се подготвя да започне и четвърта. Работи с деца и възрастни, като през уикендите е хореограф на фолклорната танцова формация „Петлите“. Там са деца от 7 до 16-17-годишна възраст. „В момента съм хореограф на предстоящия спектакъл, който ще се реализира ноември месец“, загатва Селин.
За нея не представлява неудобство да бъде учител на хора, които са на възрастта на нейните родители. „Понеже от малка танцувам с доста по-големи от мен, не ми прави впечатление. Намирам общ език с всеки“, казва тя.
С танцьорите от Фолклорна школа Огин след " Хоро край лазурния бряг" през юни 2024
Срастване с носията
Любовта на Селин към автентичните български носии се заражда постепенно. Всяка носия, която е обличала, носи със себе си част от историята на българския народ. „Носията не е просто дреха. Тя съдържа енергията на хората, които са я носили преди теб. Тя ти разказва история“, споделя тя.
Сред най-вълнуващите ѝ моменти е когато облякла носия на 150 години от село Нисово, Русенско. Тази носия била дарена на читалище „Съединение“ от наследниците на основатели на село Драганово. За нея Селин разказва следната история: „Навремето, доколкото са ми разказвали, един турчин е опитал да изнасили момиче от селото. Когато нейните роднини разбират, го убиват. За да не ги хванат другите турци, бягат в покрайнините на Русе. Наследниците на този род обаче помнят тази история и в знак на благодарност даряват една от носиите си“. Дълго време тя се намирала в читалището и всеки път, когато Селин отивала на репетиции, минавала покрай нея и я гледала с възхищение. „На последния фестивал в Рожен реших да я взема, за да я облека. Идеята ми беше да я снимаме, защото като видях в какво неблагоприятно състояние е – прашасала и скъсана, исках да я документирам, докато не се е разпаднала. „Защото снимките ще останат завинаги, ако тя се разруши“.
Що се отнася до обличането на народните костюми, Селин споделя, че е цяла философия. Зависи откъде произлиза носията, каква е по своята същност. Селин разказва, че булчинските носии са по-сложни за обличане, защото са с най-много елементи. Най-често възрастните жени в дома помагат, защото една жена няма как да си направи само забраждането, ако носията е празнична. „Ежедневните забраждания са лесни. Връзват се или отдолу, или отгоре и са само на възел. Едно и също забраждане в различни части на България може да се нарича по различен начин“, разкрива Селин.
Носията – символ на социален статус
В българската култура носията не е просто естетика, тя е и белег за социален статус. Селин разказва, че носиите в различни части на България са имат своите характерни особености. Например в Пиринската област са най-богати, с най-много елементи. „Това колко е богата една носия показва колко средства са имали местните хора. Отделно показва и дали семейството е заможно“.
От друга страна, в по-бедните райони хората носели по-опростени носии. „Даже са обличали по една риза, а ризата се води бельо. Според тогавашните разбирания, ако някой някъде се снима само по риза, все едно се е снимал по бельо. Ризата, понеже се цапа или къса, са я рязали от кръста надолу, или са сменяли само парчета, за да могат да я използват отново“, разказва Селин.
На календара на "Български корени" с празнична женска носия от село Драка. Носията се намира в Бургаския етнографски музей
Има разлика и в носиите на мюсюлманите и на християните в България. Най-различната носия, която Селин някога е обличала, е мюсюлманска булчинска носия от Северна България. „Когато я облякох, бях на семинар „Непознатите“ в Пловдив. Кандидатствах за модел на носия, за да мога да се доближа до нещо, до което в друг случай няма да успея“. Така и става. И до ден днешен спомените от преживяването не избледняват.
В своя гардероб Селин съхранява три автентични носии. Едната е от района на Асеновград, другите две са Северняшки – от района на Павликени и от Плевенско. Наскоро си е купила коланче за една от тях. Само то ѝ струвало 150 лева. Селин казва, че елементите от носията, ако се закупуват поотделно, излизат много по-скъпо, отколкото ако си я вземеш окомплектована.
Българската Мона Лиза
Никога няма да забрави първото си участие в конкурса за народни носии в Жеравна през 2022 година. Тогава, с автентичната си носия от Малко Търново, тя става истинска сензация в социалните мрежи. Снимките ѝ са споделяни десетки пъти и коментирани, а поканите за приятелство, по нейни думи, са нараснали значително. „Хората започнаха да ме сравняват с Мона Лиза. Беше нещо невероятно“, споделя Селин.
През 2023 година тя отново участва, но този път с градска носия, която не била призната за автентична според стандартите на журито. „Носията беше на около 80-90 години, но явно журито искаше да оценява такива, които са на по 200 години и по-пищни".
Идеята на Селин, при явяването ѝ на тези конкурси, е да покаже носиите и те да бъдат заснети, защото в Жеравна фотографите са на всеки ъгъл. „Снимките за мен са много важни. В едно хоро има влияние костюма, района и всичко от бита. Случвало ми се е да показвам носия на моите ученици, за да разберат те защо даденото хора се танцува по конкретния начин. Много по-лесно ми е, ако имам снимка с носия, която съм обличала. Не искам да ме снимат само за да стана известна, а за да си помогна по време на обучението“, категорична е Селин.
Извън конкурсите, тя се е снимала и за фондация „Български корени“, както и за проекти на различни фотографи. „Случвало се е да ме снимат с момичета, които не се занимават с танци, нито с пеене. Изобщо нищо свързано с фолклора. За мен лично трябва да го прави човек, който се занимава с това изкуство – човек, който носи енергията. Защото ние вдъхваме живот на носиите, а не обратното“.
На инат
Селин вярва, че народните танци и българската култура не са отживелица. „През годините съм обиколила цяла България и дори чужбина, благодарение на ансамблите, от които съм била част“, споделя тя. „Покрай концертите видях места, които нямаше да видя иначе. Хората, които се занимават с това изкуство, не са нито задръстени, нито заклещени в миналото“. И въпреки че са я съветвали да спре да се занимава с народните танци, защото в това „няма хляб“, тя продължава да доказва, че това не е вярно. „Има хляб във всяка професия – зависи кой как си построи живота“, заключва тя.
Една от последните ѝ изяви на Трети март – част от големия концерт на площад „Св. св. Кирил и Методий“
