Бъдеще. Трето поколение лесовъд говори за перспективите пред българската гора
Магдалена Динева
Всяка година през първата пълна седмица на април България отбелязва Седмицата на гората – време, посветено на опазването, грижата и любовта към зеленото богатство на страната. По този повод ви срещаме с един човек, чийто живот е дълбоко свързан с гората – инж. Георги Ербакамов. Той е лесовъд от трето поколение, доктор по генетика и селекция, и в момента работи в Горската семеконтролна станция. За него грижата за гората не е просто професия, а наследство и мисия.
За сечите с любов
Преди седмица Георги Ербакамов проведе среща-дискусия, която беше с наименование „За сечите с любов?“. Днес го питаме: Защо можем да говорим за сечта с любов? Нима сечта може да бъде свързана с това възвишено чувство?
„Това е опит за провокация на аудиторията, защото сечите са основни методи в лесовъдството. Следва ли, че ако има неуспешни операции или несправедливи дела, трябва да отречем съдебния процес или операцията като средство за здраве или справедливост?”, поставя въпроса Ербакамов. И допълва, че не би трябвало да отричаме сечите, а самото изпълнение. „По-голямата част от дърветата в гората не загиват от сеч, а умират по други причини - конкуренция или от болест, този процес никога не спира. Гората може да се развива самостоятелно, без човешка намеса, но процесите ще са прекалено дълги и без материални ползи за хората. Ние лесовъдите се опитваме да изпреварим и съкратим тези естествени процеси и да доставим на обществото една екологична суровина – дървесината“.
И даде пример с добре познатите ни процеси в търговията през последните десетилетия. „През 90-те години на миналия век се отвориха много магазинчета във входове на блокове, в изби, и др. Всички градове в България се напълниха с търговски обекти. Постепенно започнаха фалити на малките и нерентабилни от тях, а оцелелите се разрастваха и ставаха по-големи и по-големи. Това е процес на уедряване на търговските обекти. И накрая се стигна до моловете. Същото е в гората. Малките и слаби, които устояха на климата и конкуренцията, започнаха да умират. Тези, които оцеляват стават по-големи, по-мощни и по-устойчиви. Така след 200 години на един хектар остават около 180 дървета и гората е вековна. Този процес посредством сечите се реализира от няколко поколения лесовъди“, казва лесовъдът.
Дървото с по-добри заложби
Въпросът, който неминуемо се появява, след като темата за сечите е на дневен ред, е: Кои са критериите, спрямо които лесовъдите определят кои дървета имат по-добри заложби, за да отстранят онези, които им пречат да развият още повече своя потенциал?
По думите на Ербакамов потенциалът се разбира по няколко начина. Налице е както субективен, така и обективен момент. “Обективните критерии - тези които помагат на дървото да е устойчиво и дълговечно, са бързият растеж, устойчивостта на дървото, това, което е постигнало то в гората на база на неговите гени и взаимодействието с природната среда. След това вече се намесва човешкият фактор - да има по-ценна дървесина, да е с право стъбло, да се обработва по-лесно”, обяснява лесовъдът.
И тъй като Ербакамов е известен с това, че винаги се опитва да говори за лесовъдските мероприятие на популярен език, достъпен за широката аудитория, и този път не изневери на себе си. Той сравни изборът на лесовъдите, кое дърво трябва да остане и кое не, със задачата, която има един треньор по даден спорт. “Това е все едно някой треньор да започне да избира деца. Той избира този, който е физически силен, може да бяга. Има добра основа, на която може да се гради. Същото е и при нас лесовъдите. Ние виждаме, че определено дърво е устойчиво и има бъдеще”, коментира Ербакамов.
“Ние разполагаме с окото си и много признаци на гората преценяме чрез него и на база на професионалния опит, който имаме. И ние не сме застраховани от грешки при този метод”, категоричен е той.
Не пропусна да спомене и за наличието на регионалния момент. “Има хора, които работят в иглолистни гори. Но има и такива, които работят повече в широколистните гори. Ако един специалист отиде от едната област в другата, той от начало ще изпитва затруднения. Защото всеки район си има специфика. Затова се казва, че лесовъдството е регионална наука”.
А колко са видовите сечи? Според Ербакамов те могат да бъдат обобщени под два основни вида - отгледни и възобновителни. Като за възобновителните ще стане дума към края на материала. А сега поставяме следващия въпрос…
Залесяването на нови гори
“Този процес е благороден, но и дълъг. Първо, трябва да избереш най-качествените семена от най- качествените гори. Да ги събереш от гората, когато има реколта, защото няма всяка година. Има дървесни видове, които плодоносят по-често, но дъбовете например плодоносят обилно през 6-7 години. Като се съберат тези семена могат да се засеят или да се занесат в разсадник. В него се произвеждат фиданки. Тези фиданки като направят 1 или 2 години се засаждат в гората. Там почвата трябва да бъде подготвена, за да може да се запаси повече с влага и да е по-лесно да се засади”, обяснява Ербакамов.
По думите му залесяването се практикува с цел бърз ефект на невъзобновени терени. “За предпочитане е възобновяването на гората да стане естествено. Да паднат жълъди отдолу, да си поникнат и да стане по естествен път”, уверен е лесовъдът.
Освен това той споделя, че залесяването се прилага, където лесистостта е по-ниска. „Хората сега критикуват, че не се залесява, но лесистостта на България е сравнително висока – над 30 %. Да, има нужда, където има пожари, където не сме успели да възобновим гората, както трябва. Но при залесяването го има тънкия момент, че трябва да намериш подходящите семена, подходящия вид който да отговаря на почвата и климата“, казва Ербакамов.
И споделя за един любопитен факт. Някой знаел ли е, че сойките, без да искат, се превръщат в съучастници във възстановяването на горите. Как? „Сойките си крият жълъди за зимата, но много често забравят къде са ги скрили. Най-често ги слагат в иглиците, отдолу под боровете. След това намират 30 % от тези жълъди, останалите си поникват. И така птичките стават залесители.
Коя гора е по-устойчива - съставената от различни видове или образуваната от един дървесен вид
Мнението на Георги Ербакамов по този въпрос е, че когато са от един дървесен вид, дърветата имат едни и същи потребности. По този начин конкуренцията е по-силна. „Колкото екологичните изисквания на дърветата са по-близки и видовото разнообразие на една територия е по-малко, конкуренцията е по-жестока. Когато дървесните видове са повече и в различни екологични ниши, тогава конкуренцията се намаля и по този начин гората става по-устойчива“, съобщава лесовъдът.
И отново дава пример, който би бил близък до широката аудитория: „Ако всички бургазлии се занимават само с туризъм, то по улиците всички ще искат да имат сергии, търговски обекти и т.н., конфликтите ще са непрестанни. Обаче колкото повече сектори има, местните ще се разпръснат в много от тях и конкуренцията ще е по-малко, а приходите - по-добри. Така е в природата“, уверен е той.
Как човек може да разбере, че гората е здрава и изпълнява правилно функциите си
Основната функция на Гората е почвозащитна и водоохранна. Гората спомага водата да попие в почвата, без да има ерозия, и постепенно почвата я отдава в потоците. Ако гората е разредена до толкова, че не може да пази почвата, при валеж почвата се отмива в реката и водата става кална.
За да се разбере доколко гората си изпълнява функциите да защитава почвата, след силен дъжд се отива до близката река. Ако реката е кална, значи, че има някакъв проблем и гората не изпълнява функциите си. Ако е само мътна, то всичко е наред.
По същия начин има и друг сигурен признак, който да ни покаже дали самата природа е чиста, или не. „За чистотата на българската природа може да се съди по това колко насекоми има. Колкото е по-чиста природата, толкова повече живот има в нея, биоразнообразие. Например има хора, които държат да си купуват ябълки с дупчици, направени от червеи. Защото това означава, че са пръскани с по-малко химия“, разкрива лесовъдът.
Помощта на гражданите при гасенето на горски пожари
Ербакамов разказва, че още преди 10 ноември е имало стройно изградена система. „Хората от населени места, където има гори, имаха задължението да помагат при гасенето на пожари. На лесовъдите главната им задача е да открият навреме пожара и да организират и управляват гасенето му, защото познават терена. Но силата, която извършва гасенето, ако пожара е голям, са пожарникарите и местното население. Защото пожарните автомобили не могат да достигнат навсякъде“.
Той акцентира и върху най-важното действие, което доброволците трябва да предприемат, когато участват в подобна акция – опазването на собствения живот и този на другия. „От първостепенно значение е да не се дадат човешки жертви“.
Ербакамов е на мнение, че трябва доброволците да преминават курсове, които да дават най-обща култура как трябва да се действа при горски пожари – „ако видят, че обстановката се променя“.
Любовта към гората
Георги Ербакамов споделя, че любовта е към собствената среда, в която се чувстваш добре. „Можеш да имаш любов към приятелите си, към населеното място и т.н. Ти трябва да чувстваш гората като нещо свое, близко, за да изпитваш любов към нея. Да си имал възможност да прекараш време в гората и да си останал с хубави емоции. Да имаш ярки спомени, свързани с нея“.
За него възпитаването в любов към гората минава през общуването с нея. Както се случва и с влюбването между мъжа и жената. „За да се влюбиш в една жена, трябва да можеш да общуваш с нея. За да може повече хора да се влюбят в българската природа, която е много красива, те трябва да имат възможност да общуват с нея. И ние трябва да поощряваме това общуване“, убеден е Ербакамов.
Климатичните промени и влиянието им върху горите
Оказва се, че българската гора е съществен фактор в борбата с климатичните промени. Немските учени например са направили климатични модели, на база на които са установили, че климатът в Германия след 20-30 години ще бъде такъв, какъвто е в момента в България. „Затова немците са започнали да създават експериментални гори, като използват семена от дървесни видове от нашите гори – източен бук, дървовидната леска и други, и ги засаждат в Германия. Така те ще видят как ще реагират тези дървесни видове на техния климат още от сега. За да може когато дойдат тези промени, те да имат гори, които са устойчиви на климатичните промени“, разяснява Ербакамов.
А как се готви България да реагира при евентуални климатични промени? „Едно от нещата, които може да се направи в България, е да се възобновяват горите. Нашите гори имат изключително генетично богатство. При плодоносенето се получават семена с различна наследственост - за сух или влажен климат, неизброими комбинации. Хубаво е да се даде възможност на поникналите млади растения да се развиват. Тези от тях, които са най-приспособими към променящите се климатични условия, ще оцелеят, пораснат и ще сформират бъдещата устойчива гора, която ще ни осигурява вода и чист въздух през следващите 200 години“.
