Найден Недев, водолаз: Винаги съм усещал специална връзка с водата

Найден Недев е роден на 25.05.1980 г. в Добрич.

Завършил е Ветеринарна медицина в родния си град.

Има семейство: жена му е родом от Видин. Имат една дъщеричка на 7 години, която е родена в Созопол.

Найден Недев отдавна бленува да създаде подводен интерактивен парк в близост до Созопол – подводен музей, екологичен риф и ферма за отглеждане на различни аквакултури.

Смята, че това ще помогне за развитието на туризма в България и Созопол. Ще помогне на работата на учените и студентите за опознаване на процесите, случващи се на морското дъно в реално време. Ще помогне на хората да научат начини на екологично отглеждане на морски организми, които спомагат за здравето на морето.

„Целта е много по ценно от това кои сме, какви сме и какво притежаваме. Целта ни е идващите след нас поколения да придобият знания и умения за опазването на морето и да имат по-добро отношение към него“, казва водолазът.        

Интервю на Дона МИТЕВА

– Г-н Недев имате кариера на военен водолаз. Какви са основните изисквания за такава рядка професия?

– Бих искал да допълня към рядка и много интересна професия. Професия, която ежедневно ти представя най-различни морски предизвикателства като тип задачи – тренировъчни и реални. Военните водолази са единствените в армията, които могат да откажат да изпълнят заповед – да се гмурнат, ако нямат добро самочувствие, т.е. ако не се чувстват в топ форма.

Военният водолаз носи голяма отговорност, от него зависи неговият живот, а и тези на колегите му под водата – както във филма „Мъже на честта“. Още си пазя видеокасетата, макар отдавна да нямам видео. Той трябва да има на първо място здраве – да е стабилен психически и физически и второ – да има безпрекословна любов и отдаденост към професията.

– Какво правихте там в армията? Кое бе най-трудното – търсенето на удавници или обезвреждането на мини?

– Към всяка задача се подхожда безпристрастно, с хладен ум, за да можем да я изпълним по възможно най-ефективен и безопасен начин. В този смисъл няма по-трудни и по-малко трудни задачи, единствената разлика е в начина на изпълнение и подхода.

При подривяването на мината сме само ние, а в другата работа – съпричастни са всички – и военни и цивилни, за най-голямо съжаление на близките на издирваните.

Трябва да имаш хладен ум, за да можеш да реагираш адекватно, когато се случи да попаднеш лице в лице с издирвания човек в езеро с една педя видимост, каквито случаи е имало. Куражът, който дава сили на всички спасители е, че на този свят всеки има задача, а нашата задача е да вършим този тип работа, затова сме подготвени и затова сме дошли. Бил съм и спасител на морето – спасил съм десетки хора на плажа. Чувството, което аз изпитвах, е неописуемо, да не говорим на тях какво им е било.

В случая с удавниците, там говорим за връщането на загубен близък, за да могат да го изпратят подобаващо. Взривяването на боеприпасите – там нещата са чисто технически и се изпълняват строго по указание, но при обезвреждане на една мина, ако попаднеш на минно поле с много снаряди – това ще е последната грешка в живота ти.

– Да върнем времето назад – как се влюбихте в морския свят и решихте да свържете живота си с него? Това начин на живот ли е?

– Любовта към морския живот е в сърцето на всеки човек още от 9-те месеца в утробата при нулева гравитация и течна среда. В този смисъл всеки има опит с водолазното дело. В първите няколко месеца бебето автоматично започва да плува, ако се пусне във вода – след това забравя тези умения. При мен вроденото продължи да живее и до ден днешен.

Когато станах първи клас, ме записаха в плувна паралелка и в басейна прекарвах много часове. Там за първи път видях и гмуркането на водолази на живо. Останал ми е спомен за цял живот. Винаги съм усещал специална връзка с водата. Не искам да се отделям от морето за повече от 2-3 дни.

Вместо да го приемам като работа, аз го приемам като най-релаксиращата част от деня и нямам търпение да се потопя.

– Участвал сте в огледите на „Вера Су“ – разкажете за това. Опасно ли бе да бъдете във водата, където се изливат торове и не се знае колко е вредна тя?

– Аз отидох в района по друг случай, една жена ми се обади по случая с изчезналия каякар, когото търсиха 3 дни и после прекратиха търсенето. Тя беше много разстроена и ме помоли да ѝ съдействам. Не мислих много. Тръгнахме с моите курсисти – Димитър и Божидар от Стара Загора, които караха курс при мен за напреднал водолаз и какво по-добро от това – да се включат в реална ситуация. Станахме велик екип.

Гмуркане в мидените ферми край о-в Свети Иван, Созопол

Преди да тръгна за района – след няколко дни трескаво следене на ситуациите и с кораба, и с каякара, се подготвих с правилната екипировка. Когато се има правилна подготовка – нямат значение условията и консистенцията на водата. Вече беше изяснено, че товарът е пълен с азотни торове, аз взех проба от водата. Използвах специален водолазен сух костюм и целолицева маска, която изолира цялото ми лице, подобно на пожарникарска, но предназначена за специални подводни условия.

Гмурнах се първо на „Вера Су“ сутринта, а след това направих обследване и по случая с каякара на места, където можеше да го е отнесло течението. Цял ден прекарах във водата.

– Имате школа и сте водолазен инструктор – как реагират вашите „ученици“ при първо влизане под водата – емоции, паник-атаки, еуфория, страх…

– С течение на работата при военните взех решение да напусна и да мина в частния сектор и да приложа там уменията и наученото от военните, като стартирам обучение на деца и възрастни, начинаещи и напреднали. Военните инструктори бяха много взискателни и стриктни, за което съм им благодарен завинаги. Благодарение на тях мога да науча моите курсисти на изпитани с времето и доказани процедури за безопасност и водолазна дейност.

Винаги първоначалната емоция и спомени на всеки човек, направил автономно водолазно гмуркане с акваланг, е запомняща се за цял живот. Хората никога не забравят първото си водолазно гмуркане, както и първата любов. Много често положителната емоция завладява цялата група и спусканията са ни едно от най-забавните неща, които могат да се случат на един човек, който идва на море.

Относно притеснените, оставяме им достатъчно време да се адаптират на дълбочина до гърдите. Правим превенция на паник-атаки като обръщаме вниманието им към подводния свят – рибите, скаридите, медузи, водорасли, броене на вдишванията. Докато ги разгледат всичките и вече неусетно дишат самостоятелно под водата. Стараем се да направим пълен и много точен инструктаж, за да сме сигурни, че всеки един знае какво да прави и да се чувства уверен.

– Кой е основният принцип, на който учите хора, дошли във вашата школа?

– Курсистите си учим, че безопасността е на първо място. Винаги трябва да се съобразяват с морските условия, екипировката, здравословното си състояние, и винаги да имат партньор под водата – така наречения дайв бъди. След това започват следващите стъпки в обучението. Федерацията, с която работим, е изработила стандарти, които винаги трябва да се спазват.

След като преминат нашия курс на обучение, научават и следното: Когато влизат в морето, да вадят само това, което са вкарали. Ако им позволява ситуацията, да се грижат добросъвестно за морето и да го пазят.

– Разкажете за работата си в Созопол – за подводната археология. Тя доближава ли ви до образа на Индиана Джоунс?

– В годините на водолазната ми дейност, които вече са 21 години, едни от най-емоционалните гмуркания биват с екипа на Центъра по подводната археология – град Созопол. Ние се докосваме до предмети от бита на цивилизации, които са живели хиляди години преди нас. Събираме костилки от маслини, изядени преди 4000-5000 години! Всяко гмуркане ни дава нова информация за археологическия обект, неизвестна дотогава – то се равнява на едно парченце от пъзела. С дългогодишна работа и провеждането на множество водолазни гмуркания – ние редим пъзела и спомагаме към развитието на археологическото дело в България и по света.

– Личната Ви мисия, свързана с морето, каква е?

– Тя е комбинирана – опазване на морето чрез предаване на любовта си към подводния свят на другите хора. След като сме осъзнали какви красоти и какво положително въздействие има върху хората животът, обвързан с морето, не е спортсменско да го пазим за себе си, а трябва да го предаваме и на другите.

– На 12 април ще предложите едно незабравимо преживяване в Бургас – жива връзка с водолаз – пряко включване от подводния свят – какво ще представлява това? Как се роди тази идея?

– За моя най-голяма радост не само аз споделям тази любов към морето, но и други хора, с които общувам. Един от тези хора е Благой Цицелков, който ме покани на Фестивала на роботиката в град Бургас, където ще покажем пред цялата аудитория как един човек може да се екипира, да слезе на морското дъно, да направи инспекция и да спаси морето от някой предмет от човешката дейност, който замърсява околната среда.

За приложението на живата връзка, с годините на работа, ми го показа легендарният подводен оператор Стефан Тодоров. От него научих, че може да се използва не само в професионалната водолазна работа, която сме извършвали в армията, за връзка с командния състав, а също така ни предоставя възможност да покажем на живо пред цялата аудитория на фестивала реална водолазна работа.

Найден Недев с група ентусиасти, които обучава

Идеята за популяризиране на водолазното дело и запознаване на хората с подводния свят датира от създаването на водолазната школа през 2013 г. Има доста хора, които се учудват, че има подводен живот в Черно море, допреди да се гмурнат за тях морето е било само вода и пясък – ние добавяме магията.

– Кое е най-вълнуващото ви лично гмуркане?

– Винаги, когато се гмуркаме е много вълнуващо. Всеки път се случват различни неща, които ни карат да се чувстваме добре. Положителната емоция от хората, интересни моменти, свързани с подводния свят и обитателите му.

Но наистина най-вълнуващите гмуркания за мен са при среща с изчезналите цивилизации. Подобен момент остана запечатан в моя живот, когато открих корабна котва, издялана от камък на над 4000-5000 години, използвана от гребно-ветроходен кораб, подобен на „Аргус“ – кораба на Одисей и аргонавтите. В този случай емоцията се движи във възходяща посока с години наред – първо, когато видях котвата – беше чисто откривателска. До последния момент аз и лодкарят не знаехме какво представлява и що за чуден камък е.

После проучихме какво представлява – и там вълнението се усилва. Естествено, камъкът не може да се датира. Чрез исторически данни и сведения – аз разбрах няколко интересни факта – че съм открил каменно-дървена котва, която е не само много стара, но и символ на град Созопол, в който живея. Следващата вълна от емоция, която ми донесе котвата, бе когато я дарих на музея в Созопол и бе поставена като експонат сред всички красоти, които се съхраняват в созополския музей.