24 април се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е поставено през 1915 г. със започналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия етап от системното изтребване на арменското население в Османската империя.
Исторически контекст и идеологията зад геноцида
С началото на Първата световна война, управляващите младотурци възприемат идеята за пантюркизъм – стремеж към изграждане на обединена турска империя, простираща се до Китай. Основна пречка за реализирането на този план се оказва арменското население, което не подлежи на турцизиране и е възприемано като заплаха.
Планът за геноцида е изготвен още през 1911–1912 г., но избухването на войната дава възможност за неговото осъществяване.
Трите етапа на арменския геноцид
Първи етап (24 април 1915 г.) –
Арест и избиване на арменски интелектуалци в Цариград.
Това действие има за цел да отслаби и обезглави арменската общност, лишавайки я от своите лидери и културни носители.
Втори етап –
Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската армия, последвано от обезоръжаването и избиването им.
Масово ликвидиране на мъже в трудоспособна възраст.
Трети етап –
Депортиране на жени, деца и старци към Сирийската пустиня.
По пътя: масови убийства, глад, болести, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.
Стотици хиляди умират от жестокости или природни условия.
Последствия и разселване
От над два милиона арменци в Османската империя, около 1,5 милиона са избити в периода 1915–1923 г.
Оцелелите търсят убежище в чужбина – много се установяват във Франция и България, където арменската диаспора играе активна роля в запазване на историческата памет.
