Моника ИЛИЕВА
Веселин Анестиев, 54-годишен, е роден на 20 август 1968 година в Поморие, където живее и до момента. Адвокат по професия. Доброволец в онзи критичен момент от най-новата ни история, когато здравната система е на път да се срине, причината – COVID-19. Адвокат и доброволец. Да! Несъвместимостта е само на прима виста. Разчитайки рождената му дата, семпло добавяме зодиакални черти, които се доказват по неоспорим начин в следващите редове. Лъв, царствена зодия – отличен приятел, виртуозен ръководител. Щедър, с огромно сърце, с което привлича като магнит хората към себе си.
Родителите му, както сам ги нарича, са „обикновени хора“. Години назад, във времето на социализма, с обикновени дефинират хората от работническата класа – 90% от обществото тогава. На плещите им се крепи народната република – отговорни, работливи. Баща му е шофьор, майка му работи в детска градина. От най-ранни години, от онези най-хубави и безгрижни времена, пази хубави спомени. „Много бяха популярни семейните излети в гората. В нашето ранчо, недалече от града, прекарвахме съботите и неделите. Моите родители ме възпитаваха на труд. Много обичах да чета книги. „Том Сойер“ на Марк Твен е сред любимите ми. Към някои от тях се връщам и днес, препрочитам „Под игото“ на Вазов и Алековия „Бай Ганьо“. Баща ми беше страстен ловец. Желаеше да го последвам в хобито му, но станах рибар“, разказва Анестиев с носталгия по отминалото време.
Като доброволец в ковид отделението на МБАЛ-Поморие
Завършва гимназията в Поморие с приблизително отличен 5.50. Професията сама го избира. Нямал намерение да учи право, но така се стичат обстоятелствата: „Назначиха ме на работа в Полицията, веднага след това записах Юридическия факултет в Бургас. Учих право в БСУ.“ Започва от улицата като патрулен полицай. Три години по-късно продължава с оперативна работа. Колегите му още пазят спомена за разследващ полицай Веселин Анестиев от РУП-Поморие. „Първите ми действия като униформен не са съвсем приятни. Бяха в годините след 1989, свързани със стачки, митинги, събирания. Охранявахме ги. Хората имаха надежда, че нещо ще се случи към по-добро. Трябваше да пазим обществения ред, да не допускаме инциденти“, спомня си бъдещият към онзи момент юрист.
След март 2020 година България, Бургас никога няма да бъдат същите. Мнозина си спомнят късната пресконференция, продължила до ранни зори, в която се съобщи за пълен локдаун заради някакъв вирус. Нов. Идвал от Китай, пътят му минавал през Европа, имало първи случаи у нас. В онзи момент едва ли никой е предполагал какво ще се случва в следващите две години. Всеки от нас, макар и по-късно, осъзна случващото се по свой си начин - дали сензитивно, или рационално, или на база преболедуван опит, или чрез загуба на близък. Вирусът не пощади нито едно българско семейство – пряко или косвено.
Новината, че болниците са пред колапс и няма обслужващ персонал не убягва на адвокат Анестиев: “Фактът, че нямаше човешки ресурс силно ме притесни. Разкриваха ковид отделения, но липсваха кадри в тях. Имаха нужда от всякакъв персонал. Такава беше обстановката в първия пик, 2020 г, на коронавирусната пандемия. Решението ми, спонтанно, да вляза в такова отделение, за да помогна. По същото време бяха започнали да затварят и съдилищата. Събрах семейния съвет, състоящ се от 4-ри човека – аз, моята майка, съпругата ми и детето. Обсъдихме го. Детето с майка ми изпратих да живеят временно на вилата. Заявих на жена ми, че ще се изместя да живея самостоятелно в друго жилище. Тя обаче остана до мен. В началото се бях насочил към Бургас, не знаех, че в Поморие е разкрито такова отделение. Бях говорил с „Човешки ресурси“. Трябваше да започна в ковидно в бургаска болница. Случайно се срещнах с мой приятел, лекар в Поморие, който ми каза, че и в родния ми град е разкрита такава структура. Пуснах молба, одобриха ме“, разкри пред „Черноморски фар“ първият доброволец в местната болница.
Веселин Анестиев с медицинските сестри Ирен Александрова и Таня Йовова. Ирен е по-малка от дъщеря му, Таня, 79-годишна – по-възрастна от майка му
От думите му става ясно, че картината отвътре е повече от страшна. Няма хора, които да се хвърлят безрезервно в огъня, рискувайки живота си, за да спасяват чуждия. В отделението има само един лекуващ лекар – Жени Караилиева, главен лекар на здравното заведение тогава. Две медицински сестри – Добринка Ангелова, Христина Атанасова, и шофьорът Георги Манолов. Ковид отделението е обособено в бившето детско, затворило преди години, впоследствие преоборудвано набързо. Липсва инвентар в новосформираната структура и работещите с лични средства закупуват, за да създадат условия за лекуваните. „Останах като доброволец месец. След което се заразих с COVID-19. Имах намерение да остана по-дълго време, но се разболях. Изкарах го тежко. Разпознавах симптомите безпогрешно, разговарял съм с всеки един от болните в отделението. Казах на жена ми, че 100% съм болен. Но вече беше късно, тя също беше заразена. Изкара го малко по-леко от мен“, добавя към разказа си Веселин Анестиев.
Юристът не се побоява да се върне отново там, където малцина биха искали да попаднат и особен, след като са се заразили и преболедували китайската чума. През март 2021 година отново влиза като доброволец в ковид отделението на МБАЛ-Поморие. Не би бил той, ако откаже помощ, още повече, че работещите в него се разболяват: „Останах, колкото можах.“
Приятелите са всичко за адвокат Анестиев, но след семейството: „Имам им доверие, не са много. Семейството е над всичко. Над мен. Старая се да се грижа за съпругата, за детето, за майка си. Разчитам на тях във всяко едно естество, никога не са ме оставяли, няма да ги оставя и аз.“
Семейство Анестиеви. Веселин в компанията на съпругата и дъщеря си
Доброволчеството е нещо свято, споделя човекът, чиято помощ и несломим дух отново получиха национално признание в „Достойните българи“.
„Чувствам се горд, радвам се, че трудът ми е оценен по достойнство. Удовлетворен съм. Тази награда не е само моя, тя е за всички доброволци, които са участвали, помагали по един или друг начин в лечението на болните от ковид. Тя е в памет на всички, които отдадоха живота си“, заявява помориецът. Като завещание звучат финалните му думи да бъдем по-добри, защото не мерките ще ни спасят, а добротата, както и да си помагаме взаимно.
