Специалистите работят на длъжности, които са далеч от нивото на квалификация
Ива Пехливанска е юрист с опит в областта на международното право, правата на човека, медицинското право и здравния мениджмънт. Работила е като експерт във Външно министерство и в Посолството на България в Лондон. През 2003 г. основава компания за повишаване на професионалната квалификация, следдипломна специализация, легализация и признаване на дипломи за завършено висше образование на български медицински специалисти на територията на Великобритания. Председател е на Съюза на парамедиците в България, с амбицията професията на парамедика да намери своето достойно място в системата на здравните специалисти у нас.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-жо Пехливанска, преди около месец в Бургас се събраха парамедици от цялата страна и учредиха своя организация. Какви са основните цели на Съюза на парамедиците?
– Основните цели на нашето сдружение са да представлява своите членове, като изразява и защитава правата, интересите, гражданската и професионалната им позиция по отношение на законодателство, труд, образование, квалификация и специализация, жизнено равнище и социално осигуряване. На второ място е проучване и прилагане постиженията на съвременната наука в областта на първа долекарска помощ и спешна помощ, съобразно европейските и световни изисквания. Ние сътрудничим за повишаване нивото на квалификация на съсловието чрез продължаващо обучение, при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и с базите за следдипломно обучение. И не на последно място, Съюзът контролира спазването на етичните норми и правилата за добра медицинска практика.
– Какви са първите въпроси, с които се зае организацията?
– Първият и основен въпрос беше изграждането на професионалния и социалния статут на парамедиците и тяхното пълноценно реализиране в сферата на спешна медицинска помощ. Професията „парамедик“ не е регулирана в България, въпреки че вече повече от седем години специалистите работят както в структурата на центровете за спешна медицинска помощ, така и в спешните отделения на лечебните заведения, но на длъжности, които са много далеч от естеството на работа и нивото на квалификация на парамедиците. Това отказва много от младите специалисти да работят при такива условия и ги принуждава или да емигрират, или да изоставят тази така достойна и хуманна професия, призната в цял свят.
От ключово значение беше да осъществим контакт с институциите, отговорни за регулирането на професията и създаването на нормативни актове, регламентиращи цялостния процес, стартирайки от обучението, практиката и професионалната реализация. Истината е, че се наложи да започнем от нулата, защото нямаме нито един нормативен акт адекватно кореспондиращ с професия „Парамедик“, въпреки че в България над 15 колежа обучават тези специалисти от 2014 г.
Следващата стъпка беше изграждането на сътрудничество с други граждански, съсловни и синдикални организации у нас и в чужбина. Това е изключително важна стъпка, която според мен е необходимо да се прилага във всяка сфера, особено в здравеопазването, защото истината е, че липсва градивен диалог между всички участници, а именно държавни и образователни институции, работодателски организации и пациентски организации. Изграждането на групи за сътрудничество значително би улеснило процесите на реформа и подобряване качеството в сферата на здравеопазване на всички нива.
В момента сме на етап осъществяване на международни контакти с образователни и съсловни организации на парамедиците на международно ниво. Вече получаваме огромна подкрепа и от тях. Предстоят ни срещи с колеги от Гърция и Германия.
Третата основна задача пред нас бе реализирането на проекти за промоция и профилактика на здравето и създаването на ново обществено и индивидуално отношение към здравето като право и отговорност на всеки човек. Много бихме искали да създадем доброволна програма в цялата страна за обучение на населението по оказване на първа помощ, разпознаване на основните спешни състояния и профилактика при социално значими хронични заболявания.
– Доколкото знам, Вие сте юрист – какво Ви накара да се обърнете към професията на парамедика?
– Това е изключително хуманна и значима професия, която в рамките на 2 – 3 години дава безценни знания и умения за спасяване на човешки живот. В нашите редици има представители на почти всички професии, които просто искат при нужда да могат да помогнат на пострадали.
Лично при мен интересът към професията се зароди по време на пандемията, когато влязох като доброволец в ковид отделение. Там се запознах с двама парамедици, които също бяха доброволци. Направи ми впечатление, че те извършваха дейности и манипулации с лекота и умения, присъщи на медицински специалисти. Обгрижваха пациентите с такава отдаденост и емпатия, че в този сектор самите болни бяха в много по-добро физическо и психическо състояние и се възстановяваха по-бързо. От тях научих и за самото обучение и практическа подготовка. Така реших и аз да запиша курс за обучение по професията „Парамедик“ и при нужда да имам знанията и уменията за бърза и адекватна реакция при оказването на първа помощ.
Разбира се, скоро след стартиране на обучението се влюбих в професията, която ти дава изключително полезни, дори в ежедневието, умения да спасяваш човешки живот. Срещнах също като мен отдадени да помагат на пациентите колеги и преподаватели, които не пестяха време и усилия да ни покажат точно как трябва да работи спешната медицинска помощ у нас.
Впоследствие, като юрист се заех да прочета как е регламентирана професията „Парамедик“ и за мое най-голямо учудване открих огромни празноти в нормативната уредба, да не кажа тотална липса на такава.
– От 5 – 6 години професията на парамедика се налага като модерна, необходима и перспективна, нали не греша? Защо чак сега се прави професионална организация?
– Не знам доколко е модерна. В Европа парамедиците са в центъра на системата за спешна помощ вече над 20 години. И в тези държави е доказано, че смъртността при спешни състояние е намаляла с над 70%. А относно перспективите за професионално развитие, както вече казах, без регулация на професията у нас няма как да имаме нито адекватна реализация, нито мотивация повече млади хора да учат за парамедик, нито продължаващо обучение и надграждане на знанията и уменията, както е по цял свят. Истината е, че през последните няколко години се заговори за използване на парамедиците в нашето здравеопазване, и то на институционално ниво предимно поради тежките кадрови дефицити в системата. Много от колегите споделят, че именно от няколко години са имали идеи за учредяване на съсловна организация, но това изисква немалко средства и усилия. Аз лично смятам, че точно сега е моментът за учредяването на Съюза, защото и държава, и обществото са готови за промени, тъй като прагът на търпимост и състоянието на спешната помощ у нас са преминали всякакви граници на нормалното.
– Легитимирана ли е достатъчно добре вече тази професия в обществото? Как стои в правния мир и в медицинската йерархия тя?
– Когато специалистът, отзовал се на спешно състояние, си свърши работата добре, няма никакво значение за пациента дали той е лекар, или парамедик. От гледна точка на пациента е важно, че му е помогнато адекватно. Истината е, че никой не е отказал да бъде прегледан или да му бъде направена манипулация от мен, защото съм парамедик.
Парамедикът с най-високата, четвърта степен на квалификация е обучен да работи самостоятелно или да асистира на лекар в реанимационен екип. Разбира се, в случай че пристига на адрес, който се оказва по-сложен от подадения сигнал, той има пряка връзка с Районната координационна централа, където може да се консултира с дежурен лекар или да повика по-квалифициран екип. Всичко е въпрос на умение да преценяваш прецизно състоянието на пациента и да знаеш точно докъде се простират възможностите ти да окажеш адекватно помощ, за което ние се обучаваме 2 години.
– У нас е публична тайна, че липсват медицински кадри на всяко ниво. Намират ли добра реализация хората с диплом за парамедици? Имат ли възможност за кариерно израстване?
– Именно поради кадровия дефицит парамедиците се оказват изключително полезен ресурс и в отделенията на лечебните заведения, които не извършват спешна медицинска помощ. Те се назначават на всевъзможни длъжности, което не е редно, а от друга страна, измества основната функция на парамедиците и води до тяхната деквалификация с времето.
За момента, за съжаление, нямат такова развитие, с изключение на възможността да запишат друга медицинска специалност. Смятам, че с времето ще се създадат правила и възможности за продължаващо обучение, защото това е изключително важно. Познавам много колеги, които въпреки ситуацията, преминават редица допълнителни курсове за усъвършенстване в Сърбия и други съседни държави.
– Какво може и какво не може да прави един парамедик? Опишете в общи линии какви са задълженията и правата на тези хора.
– Тези специалисти са обучени за бърза, хладнокръвна и адекватна реакция при спешни състояния на пациенти и пострадали. Тя включва първоначален оглед, снемане на обща анамнеза, диференциране на отделните спешни състояния, стабилизиране и транспортиране на пациента до съответните лечебни заведения със спешни звена. Тези специалисти са изключително полезни в първа долекарска помощ при спешни състояния.
Основната задача на парамедика е оказване на незабавна помощ при внезапно възникнала промяна в здравословното състояние на възрастни и деца, предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено важни органи и системи, както и усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката и плода, хронично болни хора и др.
В пълен обем са обучени по протокол да извършват всички медицински манипулации като поставяне на венозен път, инжекции, употреба на животоспасяващи медикаменти, спиране на кръвотечения от различен произход, имобилизации при травми, екстракции при пътнотранспортни произшествия, ресусцитация (сърдечен масаж и обдишване), пневмоторакс и т. н.
– Може ли парамедик с българска диплома да работи в ЕС или в трети страни?
– Дипломите, придобити у нас със съответните хорариуми, се признават почти в цял свят. Там, където не се признават напълно, се изисква специалистите да преминат няколкодневно допълнително обучение, завършващо с теоретичен и практически изпит, предимно по доболнично поддържане на живота при травми, който е задължителен за всички медицински специалисти, не само за парамедици.