Без права. Инвеститори, собственици настояват за законодателни промени в комплексите от затворен тип
Дона МИТЕВА
Спешни законодателни мерки за овладяване на кризата в обслужването на ваканционните комплекси от затворен тип в българските курортни, промени в Закона за собствеността с добавка за затворените комплекси, за защита интересите на собствениците на апартаменти и на инвеститорите са необходими, алармират заинтересованите страни. Контрол и санкции за липсата на осигурена поддръжка на такъв тип сгради да имат двете страни, чрез Закона за етажната собственост. Прецизиране на призоваването на чуждестранни граждани и още за редица промени искат инвеститори, управляващи компании и собственици, които ежедневно се сблъскват с проблемите, свързани със затворени комплекси в курортни зони.
„През летния сезон множеството проблеми в затворените комплекси ескалират. Затова и в момента подготвяме отново писмо до всички институции, които имат отношение към законодателните промени, с което настояваме те да бъдат изчистени. Преди няколко години бяхме стигнали донякъде и при поредната смяна на управлението всичко се занули. Сега тръгваме отново“, коментира Деляна Цонева, председател на Бургаската регионална туристическа камара.
Тя коментира факта, че от 2003 г. насам над 70% от сградния фонд, бази и съоръжения по Българското Черноморие и спа и зимни планински курорти не са хотели, а ваканционни сгради от затворен тип с множество собственици.
Липсата на адекватно законодателство за този нов модел туристически обекти води
до хаос и анархия в управлението,
спад в качеството на услугите, непрофесионални услуги от субекти в сивия сектор на парче, в това число и измами, неконтролирано настаняване и обслужване и в крайна сметка до загуба за инвеститори, собственици, община и държава.
Негативите са както за собствениците, така и за някои инвеститори. Двете страни не са със защитени права по съществуващата законова уредба.
Съществуват и трети страни, които заблуждават чуждестранните собственици и ги вкарват в дългогодишни съдебни битки, от които реално губещи са те самите, защото цените на имотите им падат драстично, а комплексите западат.
Основните причини за проблемите в управлението са, че голяма част от собствениците са чужденци. Трудно е да бъдат призовавани за събрания и да им се търси съдебна отговорност с призоваване на техен адрес по местоживеене в чужбина. Собствеността на земята и съоръженията не съвпада с тази в идеални части на собствениците в самата сграда. Обектите са с много богата инфраструктура и поддръжката е нужна целогодишно. Намират се в структуроопределящи за българския туризъм зони и пряко участват предлагането на туристически продукт с голям дял и влияние на имиджа. Предлагат се като хотели, а не са. Предлагат се неорганизирано. Влияят пряко в конкурентоспособността на сектор „Ваканционни имоти и туризъм“ и др.
Всичко това води до навлизане в сивия сектор на обектите и неплащане на данъци и осигуровки и нерегламентирано наемане. Спад в нивото на услугите, състоянието на сградите и цените на имотите. Отлив на инвеститори. Потенциален ръст на битова престъпност и кражби, предвид намалените услуги в подсектор „Частна охрана“ и др.
Зад настояването за законодателните промени застават Българската инвестиционно-строителна асоциация „За красива България“ (БИСА), Националната Асоциация на Строителните Предприемачи (НАСП), Камара на строителите в България /КСБ/, Съюз на собствениците Слънчев бряг (СНЦ), Бургаската регионална туристическа камара.
