Честване. Отбелязаха 90 години от рождението на твореца
Дона МИТЕВА
„Странджа е защитена територия от Атанас Радойнов срещу всякакво бездарие“. Така проф. д-р Михаил Неделчев обобщава творчеството на бургазлията, а конкурсът за любовна проза „Млад разказвач“, който от години е учреден на негово име, е доказателство, че той има и своите последователи – верни стражи на мистичната планина, нейната култура, самобитност и най-вече на неподражаемата житейска философия на хората, които я обитават.
Приятели, колеги, близки и съмишленици на Атанас Радойнов и семейството му, изпълниха залата на Регионална библиотека „П. К. Яворов“, за да отбележат неговата 90-годишнина. Сред тях бяха зам.-кметът по култура Диана Саватева и директорът на Дирекция „Култура“, доц. Петър Парушев. Сред гостите бе и зам.-кметът по култура на Община Средец Йона Чобанова.
Гласовете на режисьора Румен Велев, който с неподражаем усет прочете неговия разказ „Човешкото око лъже“ и младата странджанска изпълнителка Ирена Станкова, която извиси глас, направиха честването на човека, журналиста, краеведа и писателя Атанас Радойнов неповторимо.
„Един писател остава жив чрез творчеството си. То е абонамент за вечност“, тези думи на Саватева, прибавени към изказването на проф. Неделчев дават да се разбере, че Радойнов е жив не само в спомените на роднини и близки, а чрез своите книги, които оставят непреходна диря.
На честването Община Бургас го удостои с почетния плакет „Свети Николай Чудотворец“, като акт на признателност към творчеството му и към общественопознатото му дело. А Община Средец в лицето на кмета ѝ, Иван Кичев и на зам.-кмета по култура Йона Чобанова го удостоиха с почетния плакет за заслуги към общината, на която той бе отдал голяма част от енергията си.
Деветминутният филм, направен от неговия зет – д-р Чавдар Карабаджаков, „съживи“ образа и гласа на Радойнов и отбеляза емоционалния връх на честването.
Литературният критик Владимир Шумелов:
За талантливите приятели може да се говори и пише безкрайно
„Прозата на Атанас Радойнов – вечност в настоящето“. Това е окончателното заглавие на студия, която бях помолен да напиша за писателя и общественика Атанас Радойнов по повод 90-годишнината от неговото рождение и е включена като Послеслов в новото издание на книгата му „Полет до седмото небе“. Колебанието, разбираемо, беше и между няколко други заглавни текстове, като: „Писателят не е Господ, а летописец, който следва живата природа“, „Безкрайните истории на Атанас Радойнов – с корен в живота“, „Атанас Радойнов – съвременният летописец на Странджа“, „Атанас Радойнов: Човекът е над идеята. Без човек няма идея“, „Етос, патос и логос в прозата на Атанас Радойнов“, „Общочовешки и национални послания в прозата на Атанас Радойнов“ и др…
…Автентичността на неговия художествен разказ се ражда от неповторимия му стил, в който се преплитат притчовото, приказното и инобитийното с реално-действителното, регионалното с националното, историята с митологията и фолклора. Мъдростта в прозата му изкристализира като фигурация, консистенция и есенция на опита. В нея се извършва смешението на „високото“ (човешкото) с „нисшето“ (животинския свят), чудото, което може да бъде и тук, в „ъгъла“ на малкия ни живот – неповторим и кратък, но истински.
…Едновременно с това Атанас Радойнов е краевед, автор на внушителни краеведски изследвания. Страстен любител на природата и на първо място родната Странджанска планина, пътешественик из красивите български планини и архитектурни обекти и селища, той умее да наблюдава и да описва видяното чрез сърцето си, да оставя записани страници върху миналото и настоящето на селищата, които посещава, а неговото любопитство на журналист и проникновен белетрист му помага да докосне и невидимото за очите, за да го предаде на читателя като емпатия.
…За талантливите приятели може да се говори и пише безкрайно. Имах щастието и късмета да познавам Атанас Радойнов доста години. Разбира се, не толкова физически поради редките срещи, разстоянията и различни обективни обстоятелства, колкото духовно, а по-често общуването ни бе епистоларно и чрез книгите и творците, за които се трудехме, и идеите, които изповядвахме и ни правеха близки. Когато участваше в изграждането на новата Бургаска обединена писателска формация и Дома на писателя, след това ме покани и за член на Писателското сдружение, но аз приех това само за комплимент; обичах Бургас, но си имаше и правила, и етичен кодекс. Но мисля, най-важното за мен е да мога да кажа: гордея се, че общуването с подобни личности може да ти позволи да ги наречеш свои етически и естетически учители.
Ето в заключение някои най-присъщи черти на творчеството на Атанас Радойнов.
Стилистиката и цялостното естетическо послание на произведенията на Атанас Радойнов са ярко доказателство за неизчерпаемо езиково богатство, философска задълбоченост и духовна извисеност. Няма да преувелича, ако кажа, че есенциално писателското му дело утвърждава съвместното съществуване на традиция и късна модерност, с приоритет на родното.
И ще затворя този текст с думите на Радойнов, които цитирах в началото: В притчата „Кошмар“ от „Ножница на страданието“ Притчата казва на Молитвата: „Помоли се за този грешник, дето гори в огън. Той е словотворец. Та има ли по-лековита превръзка за човешките рани от словото?“. Тези думи наистина са като символен и смислов център на неговото цялостно творчество, апотеоз на Духовността, на Словото, което ще ни спаси и в новия век, Словото, което надраства краткото човешко съществуване и пребъдва във Вечността.
Цитат: Стилистиката и цялостното естетическо послание на произведенията на Атанас Радойнов са ярко доказателство за неизчерпаемо езиково богатство, философска задълбоченост и духовна извисеност
