Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
Петко Цветков е координатор „Зелен пояс и Натура 2000“ в Българска фондация Биоразнообразие. Има дългогодишен опит като експерт в опазването на природата и е едно от лицата на коалиция „За да остане природа в България“. През годините е натрупал богат опит при организирането и провеждането на застъпнически кампании, подготовка на становища по законопроекти, доклади по оценки за съвместимост, екологични оценки и доклади по ОВОС. Участвал е в организацията на редица конференции, срещи с представители на институции, регионални и местни власти, както и различни национални и международни дейности, свързани с опазването на природата.
Работи за Европейския Зелен пояс, по програмата „Човекът и биосферата“ към ЮНЕСКО и др. Като еколог винаги е готов да изясни даден природозащитен проблем и да даде компетентно мнение пред медии, институции, или пред широката публика.
– Г-н Цветков, в края на миналата седмица Народното събрание прие на първо четене законопроект за ветропаркове в морето. Какви са притесненията от екологична гледна точка за биоразнообразието в морските води и по крайбрежието?
– Към този момент няма никакви научни изследвания за влиянието на ветропаркове в морска среда за Черно море, както теоретични, така и каквито и да е било за влиянието на екосистемите и биоразнообразието. Подобни изследвания има за Северно море и за други части на Европа. Там над 70% от проучванията показват негативно влияние върху морски бозайници и миграция на някой видове риби. Малък е процентът, който казва, че има някакви положителни страни – основно за черупчести безгръбначни и видове риба, които са в основите на ветропарковете.
В Черно море условията са доста по-различни и изискват различни доказателства. Това, което може да се каже, че птиците не са само тези, които минават по време на миграцията.
Има и морски видове птици, които обитават навътре морето, не само крайбрежната зона.
Това е едната страна на въпроса. Другата е, че не само по време на строежа, но и после перките оказват влияние върху морските бозайници, каквито са трите вида делфини и върху тюлена монах. Друг е въпросът доколко той обитава все още Черно море.
– Делфините се притесняват от вибрацията?
– Шумът и вибрацията в морска среда се разпространяват много по-добре и на по-големи разстояния. Някои от изследванията говорят за това, че звукът от перките може да бъде чут над 80 км във водна среда.
На разстояние около 20 км може да допринесе за промяна на поведението на тези животни. Негативно въздействие ще има.
– Т.е. перките не могат да се поставят в такова море, което е богато откъм видове.
– В онези северни страни и там няма достатъчни изследвания. Въздействието е негативно както под водата, така и над водата.
Черно море е тиня, пясък и много рядко има скалисти места. Ветропарковете са бетонни кофи или основи и така се променя дъното, като става индустриализирано. Ако перките бъдат групирани и гъсто поставени, е възможно да окажат въздействие и върху морските течения. Задължително се оказва влияние върху миграцията на различните птици и морски бозайници.
Може да се окаже, че като се променят теченията, ще се промени и снабдяването с хранителни вещества на някои видове.
– Наясно ли сме с технологията на перките?
– Тук става въпрос за стотици перки и никой не говори за технологията им. За мен би било по-разумно да се тестват съвременните технологии, които са по-щадящи, които са в хоризонтална посока, а не тези, които сме свикнали да гледаме.
– Рентабилна ли е една такава инвестиция, защото може да се окаже, че България не е толкова ветровита страна?
– Има проучване на Световната банка, че България в морската среда има по-голям ветрови потенциал, отколкото на сушата, не искам да спекулирам, но мога да ползвам само данните.
Има и лобистки организации, като Центъра за изследване на демокрацията, който от организация за запазване на човешките права изведнъж стана специалист по вятърните паркове в морето. Не само това, но има и посочени четири зони и три направо излизат на брега – при Емона, Обзор, Варна и Калиакра, та чак до румънската граница.
– Защо нямаше дебат около този проектозакон?
– Този законопроект е одобрен, надявам се да остане само на първо четене, но за съжаление той строго обслужва интересите на малък кръг от хора.
Дебатът за пейзажната стойност на морето, което има пряка връзка с устойчивото развитие на туризъм по Българското крайбрежие, все още не се е състоял.
– Каква е вашата позиция за енергията от възобновяеми източници?
– Ние не сме против възобновяемите източници на енергия, но да се поставят разумно и на места, където не биха пречили. Насила се вкарват перките в морето.
Вносителите отричат, че няма да се виждат и няма да са в близост, информацията, която достига до нас е в обратната посока. За съжаление този дебат трябваше да се състои преди приемането на закона, а не след първо четене.
Инициаторът на тази кръгла маса – Иво Мирчев, е разпространил разни тези в защита на тези перки, сега стана ясно, че разбира от енергетика и екология. Политиката трябва да следва разумните решения, а не да ги изпреварва.
В момента има закон за възобновяемите енергийни източници, който не забранява поставянето на перки в морска среда, но явно има някакви интереси, за да бъде внесен специален закон за такива в морски пространства. Според него се предвижда 160 лева на мегаватчас преференциална цена, сигурна сума, която производителите получават. Това пряко е в конфликт на интереси с вече инсталираните мощности. На тези, които са построили, държавата няма ангажимент да им се изкупува енергията, а тези в морето задължително ще бъдат с преференции. Има много въпроси, които създават усещане за прокарване на определени интереси на сила.
