Какво пазят вестниците за отбелязването на Трети март

Архиви. Различен прочит на Националния празник

Дона МИТЕВА

През годините Освобождението на България винаги е присъствало в периодичния печат. Основно събитие през годините е отдаването на почит към загиналите в битките руски войници. От архивни материали, предоставени от Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – Бургас се проследява как през годините е отбелязван Трети март в града и областта.

Във „Вечерна бургаска поща“ през 1935 година празненството е отбелязано в статия, в която се описва, че „в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ е бил отслужен молебен и заупокой за ония самоотвержени и просмукани от високо национално чувство и съзнание български синове, които сложиха костите си по бранните полета и със своята героична смърт изкупиха свободата на българския народ, над който много години наред тегнеше като черна прокоба турската робия“. Изброяват официалните лица, които са присъствали на молебена, следва „внушителна манифестация, която завършва с парад, приет от началника на гарнизона“.

Година по-късно същият вестник пише, че празникът не е отбелязан само в Бургас, а тържества е имало също в Камено и в Сунгурларе.

1937 година пък предварително заплануваните събития за отбелязване на празника, се променят заради много студеното време. Молебенът на открито се провежда в храма, който се оказва тесен да събере ученици от девическата и мъжката гимназии, военни, официални лица и граждани.

През 1939 година освен тържественото богослужение има и прием в Областната дирекция. Това отразява вестник „Бургаски фар“ на своята първа страница. Подчертава се още празничната реч на началника на гарнизона полковник Койчев пред войсковата част и гражданите, които са на площада, а манифестацията до морската градина не се е състояла заради проливен дъжд. Денят завършва с прием в областната дирекция.

Честването на празника през 1944 година е отбелязано във „Вечерна бургаска поща“, като акцентът е върху речта на генерал Бояджиев. „След молебена генерал Бояджиев произнесе вдъхновена реч, като свърза празникът на нашето Освобождение с Обединението ни – дело на великия покоен Цар Борис III - Обединител“. Той изтъкна, че в своята 1300 годишна история българският народ е проявявал прозорливост и винаги достойно е отстоявал своите национални идеали. Така и сега целокупният български народ е готов за всички изпитания, сплотен около своя млад и любим цар Симеон II“, се казва в статията.

Годишнината на Освобождението на България е отбелязана в „Народен фар“ от 5 март 1948. Подзаглавието на статията гласи: „Отпразнуването в Бургас мина под знака на гореща благодарност към доблестния братски руски народ – освободител“, а в деловия президиум присъстват Константин Симонов – съветски консул в Бургас, началникът на гарнизона, представителя на Градския комитет на ОФ Ненчо Вълков, председателя на българо-съветското дружество Петър Михов, кмета на града д-р Карамболов и други. Приветствени телеграми са изпратени до маршал Толбухин – Москва и до Националния съвет на Отечествения фронт.

В първата телеграма се казва: „Бургаското гражданство, свикано на тържествено събрание по случай 70-годишнината от освобождението на България от турско робство, държи да изкаже Вам и на героична съветска армия благодарност и признателност за неоценимата подкрепа, която армията, командвана от Вас, даде на въстаналия български народ да се освободи за втори път на великия 9 септември 1944 година и да тръгне по светлия път на социализма.

Вечна слава на падналите за свободата ни освободители през 1878 година и през 1944 година!“

През 1993 година „Черноморски фар“ посвещава страница на празника, където са намерили място различни акценти. Публикуван е и репортаж от самите чествания в цялата област.