Жената художник усеща рисуването не с ръката, а с душата си

Изкуство.Да си майсторка на четката е трудно, а още по-трудно е да си съпруга на такъв, казва нежната половинка на Добрин Вътев

Дона МИТЕВА

Орисана да живее близо до водата и да усеща стихията и красотата ѝ, животът за Мария Миланова започва в Русе, за да продължи в Бургас.

В града на Дунав тя завършва средното си образование в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ със специалност „Графика“. Израства в скромна среда, но с големи мечти и надежди. Пътят на изкуството я води във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където завършва същата специалност. А съдбата и любовта ѝ отреждат Бургас като житейско пристанище.

Идва първата самостоятелна изложба в Бургас. „Бях поканена да се включа в програмата на Джаз фестивала през лятото на 2020 г. и успешно спретнахме малка изложба в летния двор на галерия „Георги Баев“. Джазът винаги е бил муза и провокатор на част от творбите ми, плюс другата ми половина, моят брат близнак, който е изявен тромпетист и страхотен музикант.

Изкуството и любовта

 ме провокираха да пусна котва в Бургас и вече няколко години живея и творя именно тук“, разказва сбито, но с усмивка за преместването си от реката край морето и свързването ѝ с Добрин Вътев, художник и председател на бургаската група.

В семейство с двама художници неизменно има непрестанни разговори за изкуство, спорове, закачки.

„Спор може би не е точната дума, но определено се заформят интересни дискусии. Основно около творбите, които се създават в наши дни и класическите примери, които познаваме от минали автори“, обяснява нежната половинка от творческия тандем. От там и разговорът се насочва към това какво е да си жена в изкуството. И запазена територия ли е рисуването за мъжете художници, както е било в миналото. Има ли пробив в мисленето и реализацията на нежния пол в наши дни.

„Да си жена художник определено е трудно,

а още по-трудно е да си съпруга на такъв! Казвам го с доза хумор, разбира се. Но замисляйки се върху въпроса, на жените винаги им е било трудно, и то не само в сферата на изкуството. Да си жена художник, учен, писател и пр. коства доста усилия и жертви от страна на жената. Мъжете като че ли приемат тези неща за тяхно призвание, а жените трябва да жертват или личен живот, или семейство в името на това да станат велики. Ние, жените, имаме достатъчно потенциал да бъдем няколко неща едновременно и историята познава такива случаи. За съжаление, е трудно на човек да изброи дори пет жени художници, докато световнопризнати автори мъже има много. Но никога не е късно да обърнем полюсите и покажем стойностни творби не само в нашата страна, но и в останалите части на света“, убедена е Мария.

Тя признава, че в мъжкия свят на рисуването една жена може да пробие с много труд и задължителна доза талант. Неин любим художник е Рембранд. „Той е страхотен график и живописец. Именно неговият жив щрих ме запали така по графиката и ми доказа, противно на общоприетата теза, че добрият график няма как да не е и добър в живописта“, коментира художничката. А за тайната на рисуването и за обичайния лаишки поглед към едно такова занимание добавя:

„Много хора си мислят, че е достатъчно да си купят платно, бои и четки и да започнат да „мажат“. Изкуството не е това, художникът не е това. Дори не е достатъчно да можеш да рисуваш хубаво. Това е материя, която трябва да усещаш не с ръката си, а с душата си.

Засягайки конкретно жените, искам да отбележа, че външният вид на човека не определя качеството на работата му. Изкуството има по-дълбок смисъл и ние трябва да сме достатъчно адаптивни и с достатъчно развити сетива, за да вникнем в материята“, споделя опита си художничката. Идеалът ѝ за жената художник, образът, който си изгражда, е: „талант, непринуденост, авторско творчество, любов и може би доза нежност ще са достатъчни за издигането на един такъв пример сред нас“.

Въпреки че е завършила графика,   

живописта винаги е била страст на Мария

„Обожавам да работя с акварел, но последните неща, които правя, са изцяло дигитални и колкото и трудно да ми беше да призная, най-вече пред себе си, класическите графични техники изискват повече време и „мръсни ръце“, ако мога така да се изразя. Не бях работила с бои от ученическите си години, но откакто съм в града успях да се включа с някои живописни творби в общи изложби“, обяснява тя.

Мария Миланова участва в

изложбата „Дамски гамбит“,

която може да се види в галерията на улица „Александровска“ и показваща творби само на жени художнички, която се прави за първи път в града.

В дебютното издание участват 30 авторки. Те представят 43 произведения. Тричленно жури от две жени и един мъж селектира картините, а резултатът е стилно аранжирана експозиция, носеща естетически подпис и силна женска енергия, която мнозина познавачи определят като „естетска, стойностна изложба“.

„Нещата, които направих, бяха специално замислени за тази изложба. Реших да включа тематични елементи за един морски град, като лодки и пр. Не наблюдавам много експонирани графики, а повече живописни платна и акварелни рисунки. Иска ми се и графиката да стане предпочитана техника сред младите автори“,  разказва за представянето си и изложбата дунавското момиче.

Вдъхновение черпи

от самото изкуство. Обича да посещава изложби, да разглежда албуми и творби на други автори. Обича природата, но няма конкретно любимо място в Бургас.

„По-скоро ми липсва необходимото време, а не място, за да рисувам. Но определено морето ме тегли с някакъв магнит и винаги, щом се озова в Морската градина, търся усамотена пейка с изглед към морето, за да му се полюбувам малко. На моменти и самият живот сам по себе си е достатъчно вдъхновение. Творец, който търси развитие, може да намери своята муза дори  в малките неща“, обяснява художничката.

Като майка,

в творбите, които показва по изложби, децата не присъстват. Но съществува нещо като развлечение и забавление в илюстрации, които прави и които показват ежедневието с малко дете. Работи, които са като личен архив и презареждане на ума. Честна кражба по време на следобедната детска дрямка.

„Създаването на творчески процес само по себе си е интересно събитие вкъщи. Много е хубаво да си имаш малки асистенти, които да ти подреждат четките и подават тубичките с бои, но истински стойностна творба се създава трудно така. Любопитно е да чуеш какво вижда една детска главичка в набързо нахвърляната рисунка и бидейки твой малък критик, всъщност да ти даде идея за следващия шедьовър. Детското любопитство също се оказва велико вдъхновение“. Така майката Мария хвърля мост към твореца Мария.