Ася Бороджиева
Ако говорим с езика на делника, неминуемо ще отбележим, че на този ден освен хората, свързани с музиката, празнуват поетите , възрастните хора, архитектите, вегетарианците, любителите на кафето и още и още… ден на борба с хепатита, с различни заболявания. Такъв е животът – изпълнен с грижи и радост.
Музиката е универсалният език между хората. За първи път се отбелязва като празник през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО във Франция. За кратко време към това честване се присъединяват над 120 държави.
„Музиката е стенограма на емоциите“, казва Лев Толстой. „Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко“ – много, много преди Лев Толстой казва Платон.
Винаги могат да се кажат красиви думи, а когато думите не са в състояние да изразят онзи екстаз, бликнал в душата ни, идва музиката…
...Някога, някога, толкова някога, преди толкова много лета, имало един град. Град като град. И не съвсем като всички градове. Децата на този град шляпали боси по перона на железопътната гара след заминаващите само в една посока влакове. Еднопосочна гара. Град с еднопосочна гара. В обратната посока влакове нямало и не можело да има. Там било – морето. То и сега си е там, на същото място. Морето – тази магия, която прави всичко, което се докосне до нея по-различно. Затова и градът е бил и остава по-различен. Така е било през миналия век, така е било и по-рано.
А за всяко романтично минало може да се говори като за приказка. Една стара, стара бургаска приказка – защото градът се казва Бургас. В този град са се родили много легенди, песни, вдъхновени стихове, невероятно красиви картини. Град, в който денят започва с крясъка на гларусите и завършва с нов стих или нова картина, с нова мечта или нова легенда.
Така от синевата на морето, от шепота на прибоя, от пушещите корабни кумини на линията на хоризонта, от зареяния поглед на няколко мечтатели и от зова на сърцето се ражда една мечта. Мечта, която дори не се произнася на глас. Само вечерите стават по-песенни, утрините по-дръзки и възторжени, а денят се къпе в музика.
Според една легенда, родена неизвестно кога, на брега на друго море, музиката е дошла на земята, когато вятърът погалил тетивата на лъка в ръцете на бог Нерад. Нещо непознато дотогава обсебило душата му…. Толкова сладостно и възвишено било това чувство, че младият бог му отредил специално място в душата си, там някъде, близо до мястото, отредено за Всевишния. Още тогава, това чувство, родено от ласката на вятъра и трептящата тетива, за да бъде опазено, се е нуждаело от специални грижи, от храм в душата, за да остане, за да се съхрани светостта му.
Кога Орфей научава легендата за Нерад, никой не знае. Но, този тракийски чародеец погалва душите на хората южняци със сладостните трепети на своята дарба. И от здравината на земята, от безкрая на небосклона, от онова вечно неутолено чувство – жажда за красота, хората от нашите земи остават белязани. Белязани със знака на вдъхновението.
Повече от всичко друго морето е ласка, трепет, мечта, грохот, пак ласка, въздишка, необятност и памет. Чувството за вечност и мъдрост правят хората край морето по-различни, по-решителни, по-емоционални, по-живи – от живите по-живи. Вдъхновени. Вятърът, опънал корабните въжета, шепнешком се провира през рибарските мрежи, трепти в онези невидими нишки между сушата и хоризонта, които карат хората да се чувстват мечтатели.
Затова Бургас е особен. В Бургас не можеш просто да живееш. На Бургас трябва да си отдаден, да се слееш с усещането за море и да принадлежиш към брега, а душата ти да бъде винаги като пред полет, устремена към красота и поредната мечта.
В Бургас не можеш да не искаш да превърнеш мечтата си в реалност, да не останеш верен на себе си и на морето, на хората, с които си поел пътя. И ако се намери някой, който не те разбира, значи, просто не знае легендата за вятъра, за хоризонта и Бургас, никога не я е усещал в душата си и вероятно е лишен от способността да я усети.
Господи, помогни на такива хора!
„Бургаско лято“ – така някога се наричаха музикалните празници на Бургас, Декадата - Велики симфоници, Празници „Емил Чакъров“, „Аполония“, „Духът на Бургас“ и безсънните нощи на Морска гара, Поморие и празниците на църковно-славянското песнопение, „Сладкопойна чучулига“, Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“, Международен фолклорен фестивал, ...празници, празници… или простичко – Джулая. Море и музика, музика и море. И Бургас. Един бисер в огърлицата, в който имаме щастието да живеем. Все по-често срещаме надписи – „Аз обичам Бургас!“, „Бургас е най-добрият град за живеене“.
Всеки обича своето родно място. Да си бургазлия е привилегия. И колкото повече знаем от историята на града ни , толкова по-голямо основание имаме да се гордеем с духа на Бургас. Достатъчно е да си спомним, или научим, че преди повече то сто години Бургас пише своята музикална история – създават се оркестри, хорове, музикални сдружения, изнасят се оперни спектакли – преди повече от сто години, концерти, утвърждават се традиции. Изключително богата история – която трябва да бъде съхранена.
Световен ден на музиката! Ден, в който повече от всякога боли от спомени. Начало на всеки нов творчески сезон – за всички хора, посветили се на вдъхновението – изкуство.
Бургас има своите традиции, паметта за славната, неповторима творческа бохема, превърнала в легенда имената на творци от средата на двадесети век – имена, които трябва да се знаят, да се помнят, да се почитат, защото те са вградили вдъхновението, таланта и живота си в културната история на Бургас, за да бъде самия той град-легенда.
Драматични артисти, кукленици, режисьори, диригенти, художници, поети, драматурзи, артист-оркестранти, артист – солисти певци, артист-хористи, артист-балетисти, поети, драматурзи, артист-музиканти от различните жанрове – на всички, на всички, без чиято помощ са немислими понятията – театър, изкуство – пожелание за успешен творчески сезон!
Все по-сдържано, с радост и през сълзи нося този Световен ден на музиката в душата си, защото не само в оперния театър на Бургас, цялата музикантска гилдия, цялата артистична бохема знаеше, че това е и личният празник на оперния артист – тенора Найден Бороджиев – ден, с който се откриваше всеки следващ творчески сезон. През месец септември на далечната 1959 г. той идва в Бургас – и остава завинаги. Диригентът Иван Вульпе, още през 60-те години на двадесети век, с безпощадното си чувство за критичност и суров хумор казва: „Ако Найден Бороджиев напусне Бургас, в Бургас просто няма да има опера.“ А видният музикант Никола Солаков казва: „Найден Бороджиев не е явление, той е епоха в музикалната култура на Бургас“.
Да си спомним за всички, с които сме вървели по пътя на съзиданието и утвърждаването – с обич и признателност.
С музика и вдъхновение в сърцето – честит нов сезон, колеги! На добър час!
