Знания. ПГМЕЕ – Бургас реализира проект, свързан с морето
Георги РУСИНОВ
Срещи със старите рибари и техните разкази, проучване на този занаят, обогатяване на знанията. Всичко това изпълняват в проект в ПГМЕЕ-Бургас 34-ма ученици. Ръководител им е учителят по биология Тодор Ангелов. С тази инициатива училището кандидатства, а впоследствие е и включено в мрежата от европейски сини училища. Програмата е на Европейската комисия и е подкрепена от DG MARE и коалицията EU4Ocean като с нея се насърчава училищата да изследват връзките си с морето чрез проектно-базирано обучение.
„Идеята да направим такъв проект се роди от едно писмо, което нашият заместник-директор ми изпрати и то живо ме заинтересова, защото неща, свързани с морето ми доставят удоволствие да ги върша. Разбрах за инициативата „Европейски сини училища“ и според мен е много добро нещо. Първо, че позволява на училища от цяла Европа да се включат, но с изненада видях, че в Бургас няма училище, което да е със син сертификат до онзи момент“, разказа учителят Тодор Ангелов пред „Черноморски фар“.
Кореняк бургазлия, завършил Морското училище в годините на военизиран режим, работил е в сферата на хидробиологичния мониторинг 11 години след като завършва „Биология“.
„Бях впечатлен от книгите на Жак Кусто и мислех, че ще съм морски биолог“, с усмивка споделя той.
Ангелов е работил и в ИАРА, където е бил директор на дирекция „Контрол“. Решава да свърже момчетата от Механото с рибарите, тъй като според него техният занаят малко по малко изчезва като начин на прехрана и оцелява повече като хоби.
„А беше много развит в Бургас с големите държавни фирми по времето на предишния режим. По-важното беше, че около 6000 човека работеха в „Океански риболов“. И наистина една малка България в средата на 80-те години се конкурира с огромни сили в риболова. Според английските издания сме били на пето място в света. Имахме 30 траулера и няколко кораба-майки, както ги наричахме, които носеха провизии“, заяви той.
По думите му, обаче, е тъжно, че тази информация почва да се забравя, още повече, че в Бургас постоянно идват нови хора, които съвсем не са наясно със славното минало.
„Затова реших, че мога да свържа децата с онова време като направят едно проучване за ролята на риболова изобщо по Черноморието. Това е един от най-традиционните занаяти, особено на юг, в малките градчета и в Бургас, в някакъв период от време. Сегашният риболов няма общо с този на „Океански риболов“, но така или иначе са останали рибари. От моята работа в ИАРА знам, че всъщност за разлика от други традиционни рибарски държави като Норвегия, ги няма големите кораби и много малко хора упражняват риболова като професия. Това е общо взето една флотилия от кораби, която в момента е нагоре от Варна и няколко кораба в Бургас. Останалото са рибарски лодки, за които повече е хоби, отколкото професия“, посочи Ангелов.
Занаятът на дребните риболовци в последно време е много важен за ЕК и се фокусират върху него.
„Той е доста по-добър от този с големите траулери. Има щадящи риболовни практики, не се изхарчва толкова много гориво, по-къси са веригите на доставка. Затова мисля, че е важно той да се запази“, смята и учителят.
Нови знания
Проучвателната дейност от проекта не е престанала, но посещение в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ и намерената там информация впечатлява много децата.
„Намерихме страхотни книги от началото на миналия век. Първите рибарски сдружения са били създадени от преселници от Македония, за да им се осигури някаква прехрана. Държавата е имала политика да им раздаде мрежи, лодки, далян. Приказката за „не ми давай риба, а ме научи как да я хващам“, отговаря точно на истината в случая. Беше много интересно, като намерихме страхотни данни за риболова. Имахме планове да посетим и музеите и да видим там какво имат като информация. Бургаския не можахме да го посетим, но има един нов информационен център в Поморие точно за риболова с една стара лодка с него, с обяснения за моряшките възли, за такъмите. Много интересно беше. Човекът, който работи там, изнесе страхотна лекция. Самият той е рибар и ни разказваше какви видове са ловили едно време“, отбеляза преподавателят.
Проектът „Старите рибари разказват…“ обединява знанията на учениците в три области – икономика, история и биология. Това е бил и единият от задължителните критерии за одобрение.
„По време на проучването момчетата показаха, че имат голям интерес към всичко, което намират като информация. Бяха впечатлени, че сме имали над 20 рибарски сдружения през 1920-а, от Рибарското училище в Созопол“, каза още учителят им.
Вълнуващи срещи
До момента вече учениците са се срещнали с няколко рибарски групи, като една от тях е в Поморие с местното рибарско сдружение.
„Отидохме рано сутринта, тъй като знам, че тогава пристигат малките лодки, които са били на ранен риболов. От начало бяха малко притеснени и двете групи. Но аз имам опит в разговорите с рибарите от предишната ми служба и успях да ги разприказвам, а и момчетата се отпуснаха. Говориха си за това, че морето се променя и всъщност, че някои риби, които са изчезнали, сега се завръщат. Моето мнение също е, че последните години морето се пооправя. Нямам предвид съвсем последните заради войната, но да кажем, че в един период от 15 години има подобрение. Започват повече риби да се появяват, но и климатът се променя. По-важното е, че големите и тежките замърсявания ги няма. Пречиствателни станции има навсякъде. Отделно селското ни стопанство е много по-организирано. Преди един от големите замърсители беше торенето или пръскането с химикали”, посочи Ангелов.
Среща с рибарите от Ченгене скеле е предвидена да е към края на проекта, тъй като там безспорно ще е най-интересно за учениците, смята ръководителят им.
„Освен че са си цяла общност, имат и музей, който могат да разгледат. Сега прекъснахме малко работата, защото дойде ваканцията, а сега в началото на срока има един засилен период на входни нива. Планирам от март месец отново да продължим с посещенията при рибари. В момента, в който рибарите се отпуснат, много се радват, че млади хора се интересуват от техния занаят. Учениците пък ме питаха в началото дали ще ходим да ловим риба. Нека стане малко по-топло и ще помислим за такъв вариант. Както и за разходка с лодка на Ченгенето, за да им покажат мрежите и такъмите си. Някои от момчетата бяха в течение с дребномащабния риболов, защото живеят в Поморие, Приморско и т.н. С тях си говорим последните месеци за паламуда, чернокопа“, каза учителят.
Заключителна част
На финала на проекта децата ще презентират всичко, което са научили и подготвили в ИАРА.
„Там ще направим и нещо друго. Ще подготвим един сборник със снимки и крилати фрази от срещите с рибарите, тъй като те имат наистина какво да кажат. По-пиперливи са, шегобийци са, понякога пък разказват и страшни истории. Нашите деца документират всяка една среща и даже имаме спечелен фотографски конкурс с тези снимки“, заяви Ангелов.
А дали някога риболовът в Бургас ще стигне мащабите от силните си години?
„Не, но то няма и смисъл, защото морето не е безкрайно и рибният ресурс не бива да се изчерпва толкова бързо. Мисля обаче, че този дребномащабен риболов ще продължава и с поколенията напред ще има своето място“, убеден е учителят.
