Четвъртък, 20 Фев 2025
    
Бизнес

Промените в климата удариха по лозята

  16.02.2025 14:44  
Промените в климата удариха по лозята

 

Инвестиции. Търсят се пари за изграждане системи за напояване

Дона МИТЕВА

Климатичните промени се очертават като най-сериозния проблем  на лозарите. Август миналата година се оказа един от най-топлите месеци от както се правят измервания на температурите у нас. По време на ритуала по зарязването по този проблем говори и зам.-министр от земеделското миниктерство.

„Това оказва огромно влияние върху лозовите масиви както върху добивите, така и върху качеството на гроздето. Това се отразява и върху бъдещето на самите лози и масивите.

Затова лозарите гледат с надежда към държавата, която евентуално да отреагира правилно за нови техники и въвеждане на помощи за капково напояване, за да оцелее лозарският сектор, а от там и винопроизводството“, категоричен е Антон Полугчиев, председател на регионалната лозаро-винарска камара „Бургаска Южночерноморска“.

Това, че има затопляне, което влияе върху развитието на лозята коментира и Селим Иса, който бе доскорошен член на Управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари с пример:

„Още от декември започнахме резитбата на определени сортове лозя. Ние тръгваме  по-рано да режем, защото климатът се промени. Вегетацията е спряла, може да се реже. Няма ги жестоките студове, които имаше преди години и пречеха“, обяснява той. И припомня, че при минус 10 – 15 градуса пъпките измръзват и тогава не е трябвало да се реже, защото после няма грозде.

 

Липсата на работна ръка

 

Като друг сериозен проблем, който се носи от години в лозарството, особено за винените сортове, е намирането на пазар и цената, на която се продава гроздето.

„Последните две-три години има интерес от винзаводите. Слава богу и цената леко помръдна нагоре, но тя все още не е тази справедлива цена за нас, гроздопроизводителите. Трябва да е още по-висока, за да може да покрием разходите си. Защото проблемът е и с работната ръка, която всяка година е проблем. Докато процесът не се механизира. Големите фирми, които инвестират в техника, започнаха да си подобряват дейностите, като елиминират доколкото е възможно, работната ръка.

Иван Капитанов, зам.-министър - МЗ, от Поморие: Работи се по възстановяване на напояването

Например преди тази резитба, която правим, минава машина, която реже сухите пръчки и остава само да се дооформят чеповете и рамената. Докато сега това, което е на телената конструкцията – сухите пръчки се чистят ръчно, което забавя.

Масово се купуват и гроздокомбайни – нови или пък втора ръка, които също си избиват инвестицията. На ден при нормална работа на този гроздокомбайн може да обере от 30 до 40 декара. Един работник, който е нает отвън, може приблизително да обере половин декар лозе. Това означава, че един комбайн замества 50 – 60 човека“, обяснява лозарят, който обработва 160 декара.

Надницата на един работник сега за рязането е от 40 до 60 лева в зависимост от дейността, която извършват. Механизаторите вземат повече.

Липсата на работна ръка ще се задълбочава, потвърждава и Полугчиев:

„Колкото и да бъде механизирана една обработка на лозовите масиви, без работна ръка няма как тя да се получи. И все по-трудно ще става. Не мога да кажа дали гроздопроизводителите са атрактивни работодатели. Просто човек трябва да обича това, което прави, за да може да оцелее“.

Той обобщи, че изкупната цена на винените сортове грозде се е повишила с 20 -30% средно, но надали това може да компенсира лозарите.

По негови думи лозарите са и най-ощетени в България, защото подпомагането от държавата за производство на винено грозде е минимална. Основно им се плаща като на нива, не като на производителите на плодове и зеленчуци.

И сега гроздопроизводителите влагат повече средства за отглеждането на реколтата, отколкото получава при реализирането й. Затова има и апел към държавата: подпомагането за сектора да бъде изравнено както в другите европейски държави, за да може лозарството да върви напред.

 

Възстановяване на напояването

 

„Надяваме се сега в програмите да има средства за напояване, защото засушаването намали добивите. Да, за сметка на това потребителите ще се радват на много качествени вина. Оформят се отлични партиди от реколта 2024 година“, подчертава Полугчиев.

Той не спестява факта, че всички системи за напояване, които е имало преди години, са тотално разбити и сега трябва всичко да започне да се изгражда буквално от нулата, което представлява огромни вложения, които не са по силата на отделните производители, независимо от кой сектор са. „Отново опираме до държавна политика. Цялото земеделие започва да страда от липсата на напояване“, заключава той.

 

Завръщане към местните сортове

 

Завръщане към местните, стари сортове се забелязва в лозарството. Засаждат се „Мискет“, „Памид“ – те са високодобивни и издържат на различни климатични условия. Дори при градушка пръчките на тези сортове имат по-малко поражения, отколкото на другите, които са по-крехки.

Набляга се и на белите сортове като „Мускат Отонел“ и дори „Димят“.

„В нашия регион имаме 54 различни сорта. Има тенденции да се засаждат „Димят“, „Юни блан“ – които са присъствали дълги години тук в региона.

Наблюдавам от българските сортове да се работят в не много големи масиви, но все пак засадени: „Варненски мискет“, „Врачански мискет“, „Кайлъшки мискет“. Лозарите се опитват със сортове като „Поморийски бисер“ да бъдат атрактивни, съответно винопроизводителите.

Но има интерес, най-вече продиктуван от маркетинга, към „Совиньон блан“. В момента вината, произведени от този сорт, са едни от най-котираните на пазара.

Има и сортове, които са интересни за публиката, които не са много популярни като „Зинфандел“, „Малбек“… Но основно, като най-големи масиви, си остава „Мускат Отонел“, прави преглед на сортовете, които се отглеждат, Полугчиев.

 

Реализацията на БГ вината

 

„Българското вино е харесвано. Много добри вина се изнасят извън страната, а и потребителите у нас се убедиха, че са много качествени, за разлика от някои, които се внасят“, казва Полугчиев, който е технолог и открехва още малко завесата от поведението на потребителите: „има една мода, която се следва в консумацията на вино в България. Тази мода в момента извиси „Совиньон Блан“ и е много търсен и харесван сега“.

Следят се и европейските производители, например Италия, тенденциите се наблюдават зорко и реагира адекватно на желанията на консуматорите.

Българско вино се изнася за Америка, ЕС – основно Германия