Дарение на местната власт. Теренът на стадион “Черноморец“ бил ловен парк
Соня Кехлибарева
В края на ХІХ век в Бургас освен риболовци е имало и запалени ловджии. През 1898 г. в България е приет „Закон за лова“ (през годините 1904 , 1907 и 1910 претърпява изменение). Същата година в морския град се основава ловджийско дружество „ Сокол“. За председател бил избран адвоката Цоню Тотев. И докато в началото членуващите в дружеството били само 25 човека, то постепенно броя им се увеличавал и през 1934 г. вече достигнал 822 редови члена. През 1905 г. общинския съвет в Бургас дарява на ловците пустеещи земи. С личен труд и средства те ги залесяват и ги превръщат в оазиси.Така се появява ловния парк извън града ( на мястото на дн. стадион „ Черноморец“). Ръководството си поставя амбициозната цел да развива стопанска дейност. За целта в ловния парк е построено модерно стрелбище. Изключително внимание се отделя на кандидат ловците. Инструктори им дават теоретични познания за пушката и мунициите. Правили са демонстративни учения и стрелби с неподвижни, а след това по подвижни мишени. Закупени били „машини за хвърляне на изкуствени гълъби“. През 1926 г. с дарения и отново с активното участие на членовете от „ Сокол“ в ловния парк е построен Ловен дом на стойност 300 000 лв.
Организация и дейност на ловците
Всяко дружество е изпълнявало устава на Ловната организация в Царство България. В него били разработени всички организационни цели, задачи, права, както и задължението за спазване на закона за лова. Посочен бил и висшия орган на управление и вземане на важни решения чрез конгрес.
Ежегодно на събрание на членуващите се давал отчет, освобождавало се старото настоятелство и се избирало ново. Предлагали се за гласуване по две листи кандидати, а също така се избирали делегати за поредния ловен конгрес, който се провеждал в различни градове.
На всеки член на дружество „ Сокол“ се издавал ловен билет. Годишната цена на такъв бил 465 лв. като вътре се включвали сумите: за държавната такса на билета 220 лв., за ловната управа (фонд издръжка на ловните стопанства, ловния дом, за ловни злополуки, посмъртна каса, абонамент за сп. „ Ловец“ и др.) 165 лв. и за ловното дружество Бургас (с включени суми за издръжка на ловни надзиратели, за ловно стрелкови мероприятия, за участия в ловни събития) 80 лв. Към ловния билет всеки членуващ бил длъжен да носи тефтер на който да записва датата на ловуване, вида и броя на убития дивеч.
Ловен билет
Ловна дружинка
Ловните дружества полагали грижа за опазване и размножаване на дивеча. Откриване на лова за яребици, зайци, гургулици, диви гълъби, гривяци, пъдпъдъци, фазани и диви патици ставал на 1 август.
През 1940 г. община Бургас отпуснала на Ловното дружество още 360 дка площ от народен парк „ Отманли“ за създаване на модерна ферма фазанария за размножаване и разселване на три породи фазани : „Тенброза“, „ Пръстенчата“ и „ Колхидска“. Също така в местността „Стамболовото“ е имало постоянен ловен развъдник.
На лов за патици
Освен дребни пернати птици, ловците обстрелвали диви прасета, глигани, вълци, лисици, елени и сърни.
В края на м. февруари 1935 г. ловните дружества в Бургас организирали голям международен лов при Царева река (дн. Ропотамо). Интересът на чужденците бил насочен към черните вълци. В гонката и лова участвали над 150 стрелци, сред тях седем графа и множество дипломати ловци. Наградата за един убит вълк била 10 000 лв. Наблюдатели на това зрелищно събития били кореспонденти от чуждестранни вестници и управители на Ловния съюз.
В помощ на населението Ловното дружество „ Сокол“ е устройвало големи зимни хайки за изтребване на вълци и друг вреден дивеч. През м. януари 1940 г.напр. в такава хайка в Стамболовата гора (чифлика на Стефан Стамболов) са участвали 400 ловци, а за викачи са мобилизирали населението в селата Маринка, Твърдица и Надежда. Дружеството е организирало ударен отряд от стрелци, които са действали по молба на населението и в други места в землищата на селата Ново Паничарево, Равна гора, Ясна поляна и др.
Ловна хижа построена през 1926 г. с дроволен труд и дарения
За качеството на оръжието се грижел ловния магазин на Братя Берберови в града. Те предлагали белгийски пушки двуцевки за 1600 лв., едноцевки за 600лв. и флоберови карабини, както съчми и други ловни материали. Ловът бил скъпо хоби, но тръпката- голяма.
А какво е ловец без ловно куче? Някои отивали на лов със собствен пинчър или гонче. Задължително те били регистрирани.
Събитие за Бургас- XVI конгрес на ловците
През м. май 1936 г. Бургас е определен за конгресен център на ловците. По него време председател на ловното дружество бил кмета на Бургас инж. Атанас Сиреков. Започнала голяма подготовка със специална програма за посрещане на гостите от цяла България. Предвиждали се стрелкови състезания и накрая за участниците – екскурзия по море до Цариград. И така на 16 септември се дало началото на XVI ловен конгрес. Градът бил украсен тържествено, направена била специална арка. Делегатите започнали да пристигат с коли и със специален влак. Главната улица била изпълнена с хора. На перона били строени ловците на бургаското дружество „ Сокол“ със тяхното знаме, свирела военна духова музика. Кметът Атанас Сиреков изнесъл приветствена реч и шествието се отправило след шпалир от многолюдно множество към Приморската градина да понесат венци на паметника на Хаджи Димитър. Гост на конгреса бил генерал Иван Дипчев, син на Райна Княгиня. На следващия ден в салона на Общинския театър конгресът е открит от Председателя на Управителния съвет полковник о. з. Георги Шошков. Поднесени са приветствия от началника на гарнизона в Бургас , както от политически и търговски организации. Изпратени били телеграми до Н.В.Царя, Министър председателя и Международната организация на ловците. Конгресът е продължил своята работа с отчет и избор на ново национално ръководство. Разисквани били текущи задачи. Директорът на мина Черно море инж. Мюлер подарил сребърна купа, която да бъде връчена на най-добрия стрелец. Конгресът завършил на 18 септември със стрелкови състезания с награди и градинско увеселение.
Ловците - майстори на празненствата
Патронния празник бил в деня на Св. Дух. На този ден се отслужвал молебен за здравето на ловците. След това те манифестирали по главната улица на Бургас. Облечени с пълна ловджийска униформа и придружени с ловджийските си кучета представлявали голяма атракция за гражданството. След това шествието се отправяло към Ловния парк, където пред погледите на многобройните бургазлии ловците демонстрирали своите стрелкови умения.
Манифестация на участниците в ХVI конгрес на ловците в Бургас
По страниците на местния печат е запазено как на 22 юни 1937 г. е преминал годишния празник. На състезателните стрелби се излъчили победители и раздадени награди: Николай Бодуров- І награда с купа, 1600 лв. и 150 фабрични патрона, Васил Карагеоргиев- ІІ награда със сребърен часовник „ Сима, 1000 лв. и 25 фабрични патрона, с трета награда бил отличен Стоян Иванов, награден с калъф за пушка, 500 лв. и 25 патрона. Сред наградените с медали били Христо Славчев със сребърен и Марин Райковски с бронзов.
Ловното дружество „ Сокол“ подпомагало материално бедните членове, семействата на ловците загиналите в Балканската война и бежанците от Тракия. На новостроящия се храм „ Св.Св. Кирил и Методий“ ловците подарили позлатен гълъб и иконата на Св. Дух.
Ловджиите били интересни и колоритни личности. Сред тях имало военни, банкови чиновници, музиканти, търговци, редови граждани. Активен бил капелмайсторът на 24-ти Черноморски полк маестро Георги Шагунов. Той през 1927 г. създава ловджийския марш „ На слука“. Веселяк и шегобиец при ловните излети съчинявал безброй анекдоти, вицове и измислени истории, та нали на „лов и избори най-много се лъже“. Друг член да дружеството бил композиторът Върбан Върбанов, през 1930 г. написва и поставя операта „ Ловец“. Почетни членове на дружеството били : Съби Денев, Вълчан Маринов, Сава Димитриев и др.“ Ежегодно през декември Ловното дружество „ Сокол“ в Бургас устройвало празник. С голям интерес и любопитство на населението били посрещани организираните ловни вечеринки. На тях задължително имало томбола, на която всички билети излизали печеливши. За добрия успех настоятелството изпращало по 22 ловни команди за горски и полски лов. Цяла седмица пристигали ловните трофеи от всички видове полски и горски животни. До неделята, за когато била насрочена вечеринката, печалбите за томболата били замразявани в хладилници. Задължително трябвало да има от всичкия дивеч, който щъкал и летял из региона. Една година късметът на ловците изневерил и те не успели да убият диво прасе. Но и на това му намерили лесното. Купили питомно, но за да прилича на диво, ловците го разфасовали, опушили го на дим до почерняване и така приготвено го пуснали в лотарията. На печелившите билети пишело “късове диво прасе”. Никой не разбрал “измамата”.
На лов и с автомобил
Но идва 9.ІХ.1944 г. след която се извършва коренна промяна в обществения и политически живот на страната. Не закъснява и промяната в Ловната организация. Тя е обявена за „мракобесна“ , „ фашистка“ и „противонародна“. Свикан е набързо ХІХ конгрес, на който е изменен устава, избрано ново ръководство, отстранени старите ръководни кадри, назначени нови, зачеркнато всичко градено предидущи години и организацията тръгва по „ нов път“.
Авторката благодари на Държавен архив – Бургас за предоставените снимки и на Златина Калчева от Регионална библиотека- Бургас за материалите от старите вестници. С тяхна помощ бе написана тази история.
