– Г-жо Димитрова, „Аполония“ навършва 40 години. Какво е тя за Вас – проект, съдба, част от живота, или целият Ви живот?
– В голяма степен е животът ми, защото това са много години. Години, изпълнени с много любов към всичко това, което става в Созопол, с изключително уважение към хората, които правят програмата и тези, които идват специално всяка вечер в залите. И да, това е съдба. Преди 40 години не съм предполагала, че така ще се завъртят нещата, че Созопол ще стане моят град, че всичко, което правя за него, за публиката и артистите, ще бъде много важно и отговорно за мен. Но това е валидно за всички, които си обичат работата и се посвещават на нея. И това ги вдъхновява и се превръща в мисия.
– Казват, че който си обича работата, всъщност не работи.
– Точно така. Той не работи. Той твори.
– Какво по-различно от минали години сте подготвили за публиката на „Аполония“ за 40-годишнината?
– Започнах да мисля за програмата много отдавна и реших, че трябва да поканя хора, които са присъствали от началото на празниците, както и тези, които са получили нашата награда „Аполон Токсофорос“. Знаех, че трябва да направим неща, които ще могат да се видят само тук, в Созопол и никъде другаде. Въпреки, че беше трудно, мисля, че успях да се справя. Ще видите хора, които наистина са участвали в първата „Аполония“ .
Един от тях е Павел Койчев – най-известният ни скулптор – и у нас, и по света. Той ще представи най-новата си скулптура – две фигури на мъж и жена. Какво по-красиво от това! Тя ще бъде изложена на крайбрежната улица и всеки ще може да я види по време на „Аполония“.
Той е участвал в първите празници през 1984 г., когато още нямахме галерия и не ползвахме зали, в които да се представят всички художници. Първите ни изложби бяха в дворовете на хората . Беше толкова красиво. Такова нещо не беше правено.
– Кой друг от пионерите на „Аполония“ ще може да срещне публиката в Созопол?
– Антони Дончев , Христо Йоцов – представете си колко млади и неизвестни са били преди 40 години, а сега са едни от най-известните имена в българската музика, професори, преподаватели с огромен принос към нашата култура. И отново идват в Созопол и ще имат концерти.
Сузана Клинчарова – прекрасна арфистка, която, за съжаление, не живее в България, но ще дойде в Созопол. Тя също е от първите.
Много от тези, които и през 1984 г. вече са били известни имена и са сред нас, ще дойдат да се радват с нас на това, което се случва тук. Така че, тази задача, която бях си поставила, я изпълних.
– А кои от носителите на наградата „Аполон Токсофорос“ ще присъстват?
– Иван Теофилов ще открие литературните ни вечери, които са в художествената галерия. Това е един божествен автор, истински посветен на литературата човек, който, макар и в напреднала възраст, така се зарадва, че ще дойде в Созопол.
Другият писател, който също държим да присъства, е Георги Господинов. Той, освен че ще има майсторски клас, ще представи и най-новата си книга, която излезе на 27 август и на 1 септември ще има премиера на „Аполония“. Много е вълнуващо!
Греди Асса ще има изложба тази година. Людмил Ангелов, Живко Петров – имена в световната музика, ще имат концерти. Първата награда беше връчена на Людмил Ангелов през 1999 г. и оттогава няма нито едно име, което щом човек го види, да не се вдъхнови. Една листа от истински творци.
– А тази година кой ще получи наградата „Аполон Токсофорос“?
– Тази година наградата ще получи БТА. Това е първият медиен постоянен партньор на „Аполония“ вече 40 години.
– Кое ще бъде най-запомнящото се събитие на 40-ата годишнина на „Аполония“?
– Това ще е събитие, което се случва за първи и последен път, единствено тук, в Созопол. Това ще е концерт на оркестър, съставен само от концертмайстори. Споделих тази идея още миналата година с някои от музикантите и те много се зарадваха. Част от тях са водещи в България, а други – живеят и работят в чужбина. Сред тях са концертмайсторите на Софийската филхармония, на БНР, на „Софийски солисти“. Така че, на 2 септември ще направим едно изключително събитие, което никога, никъде и никой не е правил. Моята амбиция е този концерт да се запише и да се представи на най-големите музикални телевизии в света. Нека всички да видят какви изумителни музиканти са българи и в момента са водещи концертмайстори на най-големите симфонични оркестри.
– Освен годишнината на „Аполония“, този сезон годишнина имат и други артисти – Мариус Куркински – 30 години на сцена, 80-годишнина на Кирил Маричков. Как ще ги отбележите?
– Мариус Куркински също е един от носителите на нашата награда. Той ще представи „Нашенец“ по Чудомир – уникално изпълнение.
Кирил Маричков имаше здравословни проблеми, но каза: „За Созопол идвам, каквото ще да става!“.
С всички, чиито имена виждате на афиша, имаме много стара и емоционална връзка. Нито един от тези, които съм поканила , не е отказал.
– 40 години творчески ентусиазъм несъмнено ражда и много спомени. Кой от тях Ви е най-скъп?
– Има един, който за мен беше много емоционален. Това беше на първото откриване на фестивала. Представете си 1984 г., 1 септември, когато на сцената излиза не кой да е, а Никола Гюзелев. Тогава той беше в абсолютния си апогей. Целият оперен свят беше в краката му, а той дойде в Созопол на първото издание на нов фестивал. Дойде с един пианист, също невероятен музикант – Теодор Мусев. И пред изумената публика в Созопол те изпълняваха Мусоргски –тежка музика. И направиха великолепен концерт. А в този момент нямаше други свободни музиканти и трябваше аз да обръщам страниците на Тео Мусев. Бях изтръпнала от напрежение, от възхита пред изпълнението и самата музика. Това е първият ми най-силен спомен, но иначе всяка година има истории, които ми спират дъха, с изключителни личности, с невероятни срещи.
Миналата година за мен беше голямо събитие присъствието на нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич. За първи път в България, и то в Созопол.
– Какво си пожелавате – на себе си, на „Аполония“, на Созопол за годишнината?
– Първо да пожелая на града – да ни приема винаги усмихнат. Публиката да бъде винаги благодарна и щастлива от присъствието и изпълненията на всички артисти. А на себе си пожелавам да продължавам по този път и да се радвам на всичко, което предстои и най-вече успех на нашия фестивал!
