Понеделник, 21 Oct 2024
    
Бургас Мнения

Цветомир Стефанов: Успешната кариера е дълъг маратон, а не бърз спринт

  21.10.2024 10:52  
Цветомир Стефанов:   Успешната кариера е дълъг маратон, а не бърз спринт

 

Цветомир Стефанов е експерт и водещ на обучения по бизнес етикет, корпоративен протокол и комуникации с дългогодишен професионален опит.

Заема позицията Началник-отдел „Комуникации, дигитален маркетинг и управление на събития“ във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД – компанията концесионер на Летище Бургас и Летище Варна.

Има богат натрупан професионален опит в Банка ДСК, където е заемал позициите Мениджър „Работодателска марка и иновации“ и Ръководител „Корпоративен протокол“, където задълбочава и развива своите интереси в тази тематика.

Опитът му в сферата на комуникациите е придобит вследствие на работата му като PR в Национален дворец на културата (НДК) и като Редактор Новини в телевизиите TV7 и NEWS7.

Притежава две следмагистърски квалификации от London School of Public Relations (LSPR) по „PR и управление на репутацията“ и „Социални медии и маркетинг на съдържанието“. Бакалавър и магистър по социология от Нов български университет (НБУ) и от СУ „Св. Климент Охридски“. Завършил е десетки курсове и специализации по корпоративен протокол, етикет и комуникации.

За активната му работа в сферата на публичните комуникации е отличен със Златен Приз за „Принос в областта на комуникациите в туризма“ през 2024 г., както и с други две поредни национални награди „Дестинация България“ за „Успешен мениджмънт в комуникациите“ за 2023 г. и за „Принос в развитието и утвърждаването на туристически продукт“ за 2022 г. 

Носител е и на комуникационната награда Master of Media Space 2015 за своята работа в Национален дворец на културата (НДК).

 

 

Интервю на Дона МИТЕВА

 

– Г-н Стефанов, бизнес етикет, кариерно израстване, протокол и пи ар – това са теми, в които сте във свои води? Къде плувате най-добре?

– Хубавото на всяка една от тези области е, че е по някакъв начин свързана с останалите. При това до такава степен, че ми се струва нереалистично един професионалист да се чувства достатъчно уверен в някоя от тях, без да има базови познания и за другите.

За щастие или не, живеем във времена, в които, за да можеш да наречеш себе си успешен специалист и да постигаш резултати, вече не е достатъчно да имаш експертиза само в една тясна област, а да не спираш да провокираш любопитството си да придобиваш нови знания и умения и в други, особено в пряко свързаните на твоята дисциплини. Чувствам се еднакво добре във всяка една от тези области, тъй като те са част от професионалното ми изграждане през досегашния ми кариерен път през годините.

– Вие сте млад човек, постигате ли баланс между кариера и личен живот?

– В днешния динамичен свят намирането на баланс между кариера и личен живот е от фундаментално значение за всеки професионалист. Същевременно, това е и едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъсква всеки млад човек, особено когато той е в началото на своята кариера и следвайки естественото си желание да се докаже максимално бързо в професионална среда, често пренебрегва и „краде“ от времето за себе си или своите близки, за да го посвети в „работни маратони“ от дълги часове допълнителен труд. За това допринасят и както непрекъснатата дигитална свързаност, в която битуваме, така и последиците от все по-масовото въвеждане на хибриден режим на работа, който в известна степен размива границите между време за работа и почивка. Всичко това, изисква дори още по-сериозна самодисциплина за тяхното разграничаване, което може да превърне намирането на баланс в такъв „висш пилотаж“, че да се превърне в своеобразен лукс.

Смея да твърдя, че още се усъвършенствам в спазването на такъв баланс, но с всяка изминала година се старая да отделям все повече време на моето семейство, близки и приятели. Вярвам, че отношението ни към времето до голяма степен определя какви личности сме. Редно е да ценим и уважаваме както своето, така и времето на околните, тъй като то е много ценно за всички ни поради факта, че е ограничено като ресурс.

– Какво бихте посъветвали онези млади хора, които на всяка цена искат да израснат в кариерата?

– Имам удоволствието да общувам с доста млади хора, както покрай обученията, които водя, така и в работата ми. Намирам за напълно разбираеми техния естествен порив и ентусиазъм за постигането на бързи резултати и кариерно израстване. Това, което винаги им напомням, обаче, е да не забравят, че успешната кариера е дълъг маратон, а не бърз спринт, и че темпото на следване на кариерни върхове не е равномерно, тъй като и пътят до тях не е равен. Важно е да не губят кураж и вдъхновение, независимо колко далечни в началото им се струват кариерните цели или лични стремления в хоризонта пред тях, защото, както гласи и известният цитат на Лао Дзъ: „Пътят от хиляди мили започва с първата крачка“.

– Не е ли твърде пренавито вашето поколение и вторачено в собственото си аз, което безпричинно дори се изтъква? Това западен модел ли е, или по-скоро избиване на комплекси?

– Като социолог по образование, а и като човек, който има ежедневен досег до младите хора, никога не съм бил привърженик на генерализирането и поставянето под общ знаменател на цяло поколение.

Вярно е, че младите хора често биват възприемани като по-фокусирани върху себе си до много висока степен, но не бива да забравяме и факта, че те са първите хора в историята, които са имали пряк досег до социални медии и дигитални платформи, още в момента на тяхното раждане и изграждането им като личности. А знаем, че механизмите за функционирането на такива виртуални мрежи и измерители за „успех“ в тях е да създаваш лично съдържание, с което да изпъкнеш, да се изтъкнеш и да бъдеш „по-видим“. Това неизменно води и до качествени изменения в начина, по който тези хора взаимодействат с останалите в ежедневието им. Не смятам, обаче, че това неизменно води само до вреди. Нека не забравяме, че подобни пространства могат да бъдат използвани за творчество, сдружаване със съмишленици по интереси, споделящи подобен опит, както и възможност за самонаблюдение и самообучение. 

Оставам оптимист за развитието на младите хора и бъдещето на обществото ни.

– Малцина са вече хората, които знаят висшия протокол и го спазват. Изпадал ли сте в неловки ситуации?

– Разбира се, че съм допускал грешки, особено в началото на кариерата ми, при прилагането на протокола в съответната обстановка, в която се налага неговото спазване, но те са безценен натрупан опит. Не ми изникват в съзнанието сериозни неловки ситуации, в които да съм изпадал, но това отчасти се дължи и на шанса, че повечето хора на днешно време така или иначе не познават в детайли протоколните порядки (смее се).

– Татуировките в момента са модерен начин за изразяване на себе си, както при мъжете, така и при жените. Какво казва протоколът по тази тема… редно ли е от късите ръкави на ризата или пък от късата пола да се вижда татуирана плът?

– Безспорно, татуировките са широко застъпен културен феномен, чрез който много хора се стремят към себеизразяване. При това, до такава степен, че все повече професионални среди ги възприемат като нещо обичайно, макар преди да бяха считани за абсолютно табу. И въпреки все по-голямото им допускане, традиционният бизнес протокол повелява да бъдат покрити и да не бъдат видими под облеклото, съобразено с дрескода в работна среда или официално събитие. Това е особено валидно за някои консервативни корпоративни среди като банковото дело, правителствените служби, както и по време на церемониални събития или тържествени приеми.

Разбира се, не трябва да забравяме, че протоколът също като обществените нагласи, търпи промени, макар и бавни, като трябва да имаме предвид, че все повече индустрии допускат явяването на работа с видими татуировки – особено в технологичния сектор и творческите дейности.

– Съвсем на скоро получихте Златен Приз за „Принос в областта на комуникациите в туризма“ от Годишните награди „Дестинация България“, връчен навръх Световния ден на туризма. Какво означава това лично за вас?

– Макар да съм имал щастието да получавам редица отличия през годините, то тази награда е наистина по-специална за мен, тъй като е за цялостен принос в една изключително динамична област. Комуникациите се развиват непрекъснато като същевременно са обществено-отговорна сфера на дейност, и да останеш максимално продуктивен и полезен в нея през годините, се изискват постоянство, дисциплина и непрекъснато следене на новите тенденции и тяхното имплементиране в ежедневната ти практика.

Разбира се, един човек никога не може да постигне високи резултати, уповавайки се единствено на собствените си усилия. За тях се изискват силен и мотивиран екип и доверие в работата му, каквито аз имам късмета да срещам във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД.

– Какво е да си пиар на две летища?

– Едновременно привилегия и изключителна отговорност към колегите, медиите и широката общественост, които непрекъснато следят развитието на Летище Бургас и Летище Варна. Това е работа, която е много ясно видима за всички във и извън компанията и в която се изисква във всеки един момент да си подготвен. Работа, в която следва да бъдеш честен, надежден и да спазваш неотклонно най-високи етични и професионални стандарти. Работа, благодарение на която имам удоволствието ежедневно да комуникирам с изключителни професионалисти от областите на авиацията и медиите. И най-важното – това е работа, която всеки ден ме прави щастлив и се превърна в мое призвание.

– Непрекъснато участвате в обучения, какво е основното, което казвате на участниците в тях, без значение на конкретната тема?

– Винаги в края на всяко едно обучение, призовавам участниците да не забравят, че с каквото и да се занимават, където и да се намират, с когото и да разговарят, да си напомнят максимата: „Добрите маниери отварят врати, които и най-доброто образование не е в състояние да отвори“. Ако повече хора си напомнят тази истина, взаимоотношенията между тях биха били много по-безпроблемни.