Димитър Янчев е кореняк бургазлия. Роден през 1951 година, повече от 60 години е в морето. Работил е и на риболовни кораби, и в „Океански риболов“, но далянджийството е неговата голяма страст. Като всеки рибар, и той си има прякор – Брадата, и го носи с достойнство.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-н Янчев, нека да започнем с това, че всички Ви познават като „кмета“ на рибарското селище „Ченгене скеле“. Какво означава това за Вас?
– Бързам да коригирам – няма такова нещо кмет на Ченгене скеле.
– Така е, но аз имам предвид, че сте лидер сред хората, които обитават там и минавате през различни, така да се каже, битки в името на рибарското селище.
– Това си е наша битка на цялата общност, която я водим стъпка по стъпка повече от 40 години. Донякъде на мен се падна да синтезирам данните, да държа връзките с Община, с държава и всякакви институции. Защото искаме място под слънцето. Такава общност като нашата – рибарската, трябва да има правото да съществува, защото тя се е самоорганизирала. Полека-лека отстраняват се всички негативи, които бяха стоварени върху рибарите, когато бяха насилствено изгонени от Бургас.
– Битката за място под слънцето за рибарите от Ченгене скеле ли ви кара да влизате в листа?
– Естествено. Ние трябва да имаме визия какво точно искаме. Първо, искаме сигурността, това искане при нас е особено остро. Второ, да има стабилност в държавата – хората да са със стабилни доходи. Това са съвсем елементарни искания.
– Да, но тези елементарни ваши искания са пряко свързани от една страна, с местната власт, но и до по-голяма степен с държавната. Та, в този ред – къде е мястото на държавата в опазването на Ченгене скеле от една страна, и от друга – на Черно море?
– Именно това ни кара да се заявяваме. Да припомня – ние сме вписани в листата за нематериално културно наследство на България. Това бе един немалък труд. Но това не води до директно решаване на проблемите ни. В смисъл какъв – имам писмо от един от зам.-министрите на културата, че сме вписани, че държавата трябва да ни защитава, да ни опазва и дотук. Законът тука млъква. Как, кога и защо ще се направят реално нещата? Няма предвидени никакви действия, свързани с нашето опазване. Вторият момент е, че вече две години и половина кандидатстваме за закрила от ЮНЕСКО.
Дребномащабният риболов според политиките на ЕС, пък и не само, а и според световните виждания, в чисто екологичен план е много важен. Предвижда се да се намали натискът от промишления улов на риба и там е нашата роля. Не може непрекъснато само да вземаш, нещо трябва да се прави и за опазване на ресурсите. От тази гледна точка България, още повече Бургас, може да застане на сериозна позиция за въвеждане на мониторинг на Черно море. Защото нашето море е много специфично, не е като океаните и Средиземноморието. Да се въведе един постоянен мониторинг, който би струвал нищо в сравнение със средствата, похарчени за фестивали и не знам какво още. Бихме могли например, със съдействието на Висшето военноморско училище във Варна направим така, че да се провежда поне веднъж годишно изследване за уточняване на миграционните пътища на рибата, да се търси отговор на въпроса кое влияе на развитието на рибата и т.н. Това не трябва да го казват рибарите, а висококвалифицирани специалисти и държавата да си поеме функциите в това направление.
– Може ли да се каже, че рибарите са изчезващ вид?
– Не! Когато ни изгониха от Бургас, бях точно на това мнение, че няма да оцелее тази общност. Нито път, нито ток, нито вода имаше там, където отидохме. Независимо от всичко – сега имаме постоянен наплив на хора. Даже в „Морски сговор“ като сдружение, голяма част от хората, които ни поддържат, нямат отношение към риболова. Просто са хора, обичащи морето и са готови да работят безвъзмездно за него.
– Каква е личната Ви кауза за Ченгене скеле? Какво е наложително да се направи?
– То вече почти няма какво да се прави. С подкрепата на Община Бургас сме изминали целия път и вече за трети път или четвърти входираме един текст в Народното събрание, който е от две изречения и е към Закона за морските пространства. С него веднъж завинаги има възможност проблемът ни да бъде решен. Тъй като останалото е свършено: имаме Подробен устройствен план, имаме Общ устройствен план, имаме обявено селищно образувание. Всичко това е законно, влязло в сила и е публикувано в „Държавен вестник“. Отгоре на това Общината успя да придобие улиците. Те си имат от години вече имена, дадени от Общинския съвет. В това, което трябва да се случи, е просто три изречения да добият законова форма чрез Народното събрание. Търсим режим на търпимост, който за бъдеще да ни даде някакви привилегии. Защото засега ни сравняват само с ромските гета, което не е добре.
– Рибарите са много свободолюбиви хора, какво обаче ви обединява на Ченгене скеле?
– Как какво: обединява ни любовта към морето, това е най-краткото изречение. Рибарите в Черно море, тези които са занимават с дребномащабен риболов, никога не са имали сериозна възможност да се издържат с риболов – в смисъл да плащат осигуровки, данъци и т.н. Обикновено те работят някъде другаде и примерно двата сезона – пролет и есен, си вземат отпуските, даже вземат и неплатена, за да могат да риболуват. Но пък със сигурност не можем да го приравним с хоби този занаят, защото е начин на съществуване. Това е начин на живот. Пренасяне на една традиция във времето. И това никак не е малко, защото ако рибарството не се съхрани, ще бъде голям грях.
– Има ли хора – лефери в живота и в политиката? Знае се, че леферът е хищна риба…
– Като във всяка общност – не може да няма такива хора. Но при рибарите не е изявено. При политиците – трудно ми е да кажа… предполагам, че и там си ги има като навсякъде.
– Тази година много се заговори за ветрогенераторите, които да бъдат монтирани в морето. Какво е становището на рибарската общност, на хората от Ченгене скеле за това?
– За мен, категорично на този етап даже не бива да говорим за това, преди да се обследва сериозно какво е въздействието на перките. Това все още е непроучено.
– Т.е. да не слагаме тигана, преди да е уловена рибата?
– Ами да, първо трябва да се изследва как влияят магнитните полета на перката върху живота в морето. Перката самата не е чак толкова важна, като се изключат вибрациите и шумовете, а километрите кабел по дъното, които ще създават електромагнитни полета – как те ще въздействат на рибите, на другите организми, които живеят на дъното… Не знам, скачаме със завързани очи в един басейн пък – дали е пълен с вода, или пък е празен – не се знае.
Трябва да се пипа много внимателно. Не се ли научихме досега, че когато дръпнеш едно камъче от една постройка, тя може да падне. Толкова са крехки екосистемите, че не ми се ще да мисля за евентуални лоши последствия.
– Във връзка с екосистемите – наблюдават ли се риби пришълци или връщане на позабравени видове?
– Винаги е имало пришълци – най-фрапантното беше появяването на рапана. Слава богу, че стана бизнес, та донякъде пак същите рибари помогнаха почти да се неутрализира опасността от него.
– Заговори се, че цяло лято не е имало по заведенията и магазините българска черна мида. Вярно ли е това от гладна точка на един рибар?
– Имало е такива години, когато при големи горещини водата се загрее – това е неблагоприятно за черната мида, но в никакъв случай не може да се каже, че тя е изчезнала. Да не забравяме, че тя е основен фактор за пречистване на морето. Някой като се каже „пречистване“ е всички си мислят, че мидата улавя отровните вещества, което не е така. Тя се храни с фито- и зоопланктон, който иначе пада и умира и започва анаеробно гниене, отделяне на сероводород и т.н. Има слаби години, има и силни за черната мида и в риболова е така. Да променят течения, местата където се развъждат рибите, това са неща, които непрекъснато се случват.
– Богата ли е на улов тази есен? С какво можете да се похвалите рибарите от Ченгене скеле“?
– Определено не е, но тя не е свършила есента. Мисля, че паламудът премина. Очакваме, ако даде свети Никола, да дойдат чернокопът и сафридът. Всяка година прилича на себе си.
– Какво те мотивира да си в листата на ГЕРБ – СДС за предстоящите парламентарни избори?
– Винаги съм подчертавал, че моят хоризонт е Рибарското селище. За свършеното дотук мога да кажа: Благодаря на Община Бургас и на политическата сила ГЕРБ, в която аз не членувам, но съм в листата ѝ като гражданска квота, защото винаги са ни помагали. Няма да забравя след наводненията, които преживяхме тука на Ченгене скеле, ГЕРБ бяха в оставка, но въпреки това те бяха единствената политическа сила, която ни подаде ръка. Снабдиха ни със строителни материали, кран ни дадоха, за да извадим лодките. Длъжници сме им. Това ме прави съпричастен с идеите на ГЕРБ. Те са много по-съзидателни от другите.
