За един мандат. Временната комисия стигна единствено до този извод
Георги РУСИНОВ
В предходния мандат на Общински съвет – Бургас 2019-2023 бе създадена временна комисия, която трябваше да измисли решение за справяне на проблема с голямата популация на гларусите в Бургас и последиците от нея за жители и гости. Две години по-късно резултатът е, че до решение все още не се е стигнало. Въпреки, че още при създаването на комисията се говореше, че популацията на жълтокраката чайка трябва да се преброи, за да се стигне до евентуални методи, които да се приложат за ограничаването й, това се случва едва сега.
Единият от членовете на временната комисия тогава Стоян Грозев, сега председател на Комисията по опазване на околната среда, земеделие и храни, заедно със своите съпартийци и коалиционни партньори от КОД/БВ са входирали докладна записка, с която се предлага изготвянето на оценка за популацията на гларуса в Община Бургас.
Пред колегите си от еко комисията Грозев обобщи какво е свършила комисията за периода от предходния мандат.
„Тази комисия се състоеше, както от общински съветници, така и от представители на администрацията. На всяко нейно заседание присъстваха представители на РИОСВ, фондация „Биоразнообразие“, Петър Янков – експерт в тази област, той беше дългогодишен председател на Съюз за защита на птиците, в момента управлява защитена местност „Пода“. Освен тях присъстваха граждани, както и началникът на охраната на Летище Бургас. Срещите, които се проведоха бяха много интензивни, динамични и интересни. Бяха разглеждани множество нормативни документи, както местни, така и европейски директиви за и против налагането на някакво ограничение. След няколко проведени заседания, изслушване на различни мнения, комисията се обедини около едно решение, което е и решение на тази докладна, а именно, че към момента не може да се направи заключение, че Община Бургас има някаква свръхпопулация на гларуси, тъй като към момента не са изготвени никакви специални мерки в тази посока, за да има база на която да стъпим. Това, че създава впечатление, че има свръхпопулация може да се дължи на самата концентрация на този вид в урбанизираната зона на Бургас, тъй като много лесно намират храна тук. Комисията се обедини около решението, че е добре да се направи такава оценка и на базата на нея вече да се види има ли такава свръхпопулация и ако да, какви мерки да се предприемат. Летище Бургас има специален доклад за гларусите, който те са си финансирали на локално ниво, засягащо летището. Оказва се, че са голяма опасност за излитащи и кацащи самолети. Видът им не е желан на територията на летището. Има специалисти и експерти, които могат да изготвят тази оценка, от която се нуждаем. Сумата, която виждате в докладната (б.а. 35 000 лева) ще е до тази сума. Водени са разговори с различни експерти и хора, които са правили такива доклади, за да стигнем до тази сума“, подробно обясни Грозев.
Що е то свръхпопулация?
Въпреки, че този термин се използва по време на дискусията в комисията, такъв не съществува, посочи самият вносител. Попитан бе и как се изчислява тази свръхпопулация – на абсолютна бройка, на квадратура, или на брой от населението.
„Точно на този въпрос не можа да си отговори комисията. Ако беше си отговорила и има официален документ как се изчислява тази популация може би решението на тази докладна щеше да е друго. Именно затова сега се внася да се направи тази оценка и от самата оценка ще бъдат заложени методите, с които ще се разглежда има ли, или няма свръхпопулация. Не съм експерт в тази област“, отговори председателят.
Тук Димитър Сотиров заяви, че не е запознат да съществува такъв термин, но е очевидно за всички, че гларусите представляват проблем за града и създават дискомфорт за гражданите и гостите му.
„Дали има свръхпопулация или не, това е факт. Аз доколкото разбирам, ако няма свръхпопулация един вид остава малко под въпрос дали ще се предприемат някакви мерки на база този доклад“, продължи той.
Стоян Грозев каза, че е използват термина, тъй като концентрацията на жълтокраката чайка в града създава впечатление, че има такава свръхпопулация, или свръхконцентрация.
„Ако се вгледате добре в решението на докладната ще видите, че освен оценка, са заложени и мерки за пораженията, които нанасят тези птици“, заяви още той.
Колко време би било необходимо за изготвянето на такъв доклад, попита Иван Иванов и добави, че може би в проекта за решение трябва да се добави, че мерките ще се вземат на база оценката от доклада.
„За колко време би се изготвил? Това първо зависи от нас като Общински съвет – дали ще я приемем докладната на предстоящото заседание и от администрацията. След това общината ще трябва да го възложи. На самият екип, на който се възложи смятам, че не повече от 6 месеца ще са им необходими за изготвянето“, отговори Грозев.
Опитът от чужбина – досега само греди
Само греди се оказва, че са ударили членовете на временната комисия по въпросите с гларусите в опитите си да се свържат с други европейски градове, където също са имали намерение да се борят с напастта от гларуси
Димитър Сотиров предложи в хода на дискусията по докладната тъй като съществуват практики за редуциране на популации, особено на незащитени видове, дали не е по-добре да се направи оценка и анализ на най-добрите мерки в тази област и съответно да се съпоставят с нашата среда.
„Според мен след оценката от този доклад трябва да се проведе и обществена дискусия, за да могат и гражданите да знаят какво точно е заложено в него като мерки“, посочи още той.
Що се отнася до доклади, които са по темата с жълтокраката чайка, председателят Стоян Грозев сподели, че му е известен един единствен на „Зелени Балкани“ отпреди десетина години.
Рим, Оденте и Одензе порязоха бургаските съветници
„В него е описан периода на гнездене на гларусите в Бургас. Но са минали доста години и няма как да го приемем като меродавен, защото доста неща са се изменили. Комисията се опита да влезе в контакт с властите на Община Рим, Община Оденте и Община Одензе, защото намерихме информация, че там са прилагани методи за ограничаване на популацията на жълтокраката чайка. За съжаление получихме отговор само от Оденте, в който лаконично се казва, че не могат да ни помогнат, защото това, което те са приложили не е довело до някакви резултати“, продължи Грозев и уточни, че затова сега е важно докладът да даде конкретни предложения за проблема с птиците в морския град.
„Обединяваме се около това, че независимо какво посочи доклада, искаме да имаме посочени и конкретни мерки срещу дискомфорта, който създават гларусите“, продължи председателят.
„И какво би било тяхното въздействие, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план“, добави на свой ред Сотиров.
Д-р Мартин Кръстев сподели своя информация, която бил проверил по темата с жълтокраката чайка.
„Аз доколкото разбирам най-важно е независимо от това какъв е резултатът на този доклад, ние мерки трябва да предприемем. Най-вероятно съществуват добри практики, просто ние не сме получили отговори за такива. Аз проверих информация по казуса и се оказа, че са им мазали по черупките на яйцата с някакви лакове, за да не могат да се излюпват. Друго, което проучих от експерти в областта е че когато се намали популацията на гларусите, се увеличава тази на гълъбите, а с екскрементите на гълъбите се хранят мишките. Така, че може би има някаква корелация между тези два вида. Това, което дава положителни резултати в намаляването на популацията на гларусите е да им се намали храната. А как става това нещо? Със затворени контейнери за смет“, заяви той.
Председателят на комисията обясни, че яйцата са ги мазали с олио, за да не се излюпват малките гларусчета, а в Рим директно направили опит да стерилизират птиците.
„Слагали са им някакви химически елементи в храната, за да ги направят стерилни. В Дания примерно на първо място са направили следното – с дрон са заснели гнездата на всички двойки и са направили карта. Сформирали са екип, който да следи и ограничава тази популация. На база на този мониторинг има различни практики. Ние не можем да си позволим нехуманни практики към този вид птици, пък и към който и да е вид. Това го забранява една европейска директива. Даже с г-жа Балтина спорихме надълго и нашироко. Тази директива дава и изключения и аз мисля, че на базата на оценката от доклада ще може да се вмъкнем”, уточни Грозев.
Относно контейнерите той коментира, че от няколко години е въведена доста добрата практика със закритите съдове, което помага значително много срещу концентрацията на гларуси именно край местата за събиране за смет.
След още малко дебати докладната бе приета от комисията. Предстои гласуването й в Общински съвет в петък.
