Легенда.Тодор Костов, инструкторът, който учи деца за спасители
Дона МИТЕВА
Един треньор казал на учениците си: „Не ме интересуват проблемите ти, трябва да дойдеш да тренираш. Ако вали, ако нямаш пари, ако тъжиш за каквото и да е, ако си уморен – ти трябва да дойдеш да тренираш“.
Един от учениците му казал:
„Тренер, мисля, че сте твърде строг, ако един ден се окажем в много сложна ситуация, наистина ли трябва да дойдем да тренираме? "
Треньорът отговорил:
„Виж, не става въпрос само за тренировката, а за самия живот. Мислите ли, че животът се интересува дали утре сте далеч от дома? Мислите ли, че го интересува дали имате пари, или не, мислите ли, че живота го интересува дали сте тъжни за нещо, или уморени?
НЕ!
Животът трябва да продължи и ти трябва да преминеш през него. Ето какво означават тренировките – това е ангажимент който поемаш, не към мен, а към себе си. Това е ангажимент, че ще преодолееш всяко препятствие, че независимо от последиците, ще достигнеш целта си и ще постигнеш целите си. Научи го, разбери го и един ден ще видиш, че спортът не само те учи как да играеш, но те учи как да бъдеш победител, победител в живота."
Този текст намираме на страницата в социалната мрежа на ПК „Започни да плуваш“ – Бургас, а той ни отвежда и към Тодор Костов, който повече от 30 години организира летни курсове по водно спасяване за деца, които и това лято се проведоха на бургаския плаж.
Около 35 деца на възраст от 7 до 18 години се обучават на основните правила за безопасност и първа помощ в морето и на брега всяко лято. Поредните обучени получиха своите сертификати и това лято.
Текстът напълно покрива идеята на доайена сред спасителите и треньорите по плуване, обучителя и човека Тодор Костов, който се е отдал на мисията си:
„Вече 35 години съм треньор по плуване и отделно инструктор по водно спасяване. Дълги години работех в станцията по водно спасяване на БЧК в Созопол. Там бях главен инструктор, където се подготвят спасители на катери, старши спасители, лекари, медицински сестри и др. Бях по учебната част. И там идваха групи деца, които се занимаваха с водно спасяване – „Млад спасител“.
Когато напуснах, продължих да се занимавам с деца, защото разбрах, че това е много важно –
да се запалят децата, които може и да не станат спасители,
но да знаят какво да правят в критична ситуация. Подобни знания, веднъж придобити, остават за цял живот. Защото не е достатъчно да си плувец, за да помогнеш. Трябва да знаеш как да реагираш при даден инцидент. Много е различно да помогнеш на някого в критична ситуация, отколкото да се фукаш колко дължини можеш да направиш.
Вече 30 години
Тодор Костов организира тези обучения на плажа за млади спасители. Повечето спасители, които в момента са по вишките, са минали през този курс преди години и до голяма степен са се запалили за професията именно от ранна възраст, благодарение на тези курсове.
Инструкторът, който работи с деца, не забравя да отдаде дължимото и на родителите: „Важна част от тези тренировки на плажа са родителите. Не много от младите майки и бащи имат време и могат да водят децата си на плажа, след това да ги вземат. Просто защото хората работят“, казва той.
Обучавайки децата,
родителите, които в повечето случаи ги чакат на плажа, „открадват“ знания и за себе си.
„Очарован съм от това, че хората като чуят, че ще има такъв курс започват да записват децата си веднага. Защото принципно водното спасяване е по-интересно. То не е монотонно като плуването в басейна. По-различни дисциплини има. По–атрактивно е“, казва той.
Първото нещо, на което инструкторът учи малките, е да съхранят своя живот и след това да помогнат на другия, който е в беда. Това правило важи и за спасителите.
„Всичко зависи от ситуацията. Обяснявам, че ако не могат да помогнат на някого, който е много по-голям от тях, трябва да се обадят на спасител или на възрастен човек, който е на плажа или на реката. Да позвънят на 112. С други думи да преценят обстоятелствата и да не рискуват излишно своя живот.
Обяснявам също, че в дънни ями не се влиза при удавника. По-добре е да се вземе някакво въже или кърпа, които да му се хвърлят. По този начин ще спаси живота му, но ще запази и себе си.
Много хора знаят да плуват, но повечето не знаят как да се спасят или да спасят човек в беда“, разказва инструктора.
Той подчертава, че е много важно
да имат плувна култура,
но и да знаят как да спасят себе си или пък другарчето си. Най-малкото дете, което е карало летните курсове при Костов е родено през 2016 година. Курсът се прави лятото и продължава двадесет дни, за да може децата сами да усетят атмосферата. Срещат се със спасители. Старши спасителят обяснява и им дава насоки. Така те максимално се доближават до тази професия.
Самият инструктор казва, че неговата практика показва, че по-голяма част от спасените хора са забелязани да се давят първо от деца или възрастни, а не от самите спасители, защото теренът, който те имат да оглеждат, е голям.
Отправяме поглед и към възрастните, онези хора, които идват на море или пък слизат до морето.
„За българина плажна култура няма,
това сочат моите наблюдения, на човек, който дава талони на спасителите, обучава и работи с деца и възрастни. По-голямата част са много самонадеяни и разсъждават елементарно: „Аз мога да плувам, какво ме интересува спасителя или пък флага. А чужденците има респект, те са по-стриктни, защото при тях законите са строги, има и глоби за нарушителите. Те са по-дисциплинирани“, заключава Тодор Костов.
Връщаме се в разговора и към старата слава на спасителите по българските плажове, във времето, когато това бе много уважавана и търсена професия. А сега трудно се намират млади хора, които да стават спасители.
„Моите наблюдения сочат, че неуредиците по плажовете отблъскват младите хора. Позволява се на голяма площ да оставят по-малко спасители. Нарушават се правилата, а няма кой да контролира.
Младите предпочитат да работят на басейн, защото е по-безопасно. А на плажа трябва да си много по-подготвен, защото става дума за бури, за вятър, за течения. И да се спаси някой е много по-рисковано“, казва той.
Плажовете от Обзор до границата,
са пълни със спасители, които в миналото са завършили курса „Млад спасител“ и обикнали тази професия благодарение на Тодор.
„Тренер, ти ни научи“ – това най-често чува от тези млади хора Тодор Костов, което той счита за най-голямото признание за добре свършена работа.
„Винаги съм им обяснявал и преди, като водех курсовете за спасители, че това което се преподава, и реалността са две различни неща. Реалната работа – да се занимаваш с пияни, дрогирани, с хора с неадекватно поведение е съвсем различно. А такива хора на плажовете все по-често се срещат“.
Тодор Костов констатира и още нещо любопитно – все повече стават и възрастните хора, които не слушат предписанията да се ходи рано сутрин на плаж, да не се влиза в морето при червен флаг. „Има такива, които получават инсулти, инфаркти. Хора на възраст с неадекватно поведение, което никак не отговаря на възрастта им“.
Като най-безотговорни и непокорни инструкторът определя при малките от 14- до 18-годишна възраст, а при зрелите хора над 70 години.
„Нашият клуб „Започни да плуваш“ – Бургас развива и водно спасяване и ходим на републикански състезания по водно спасяване, има европейско и световно също в тази дисциплина. Още една от треньорките в клуба също води курсове на плажа – Мария Златкова, която е европейска шампионка по водно спасяване в открити води“, разказва за клуба и последователите си Тодор Костов. А що се отнася до семейството, казва, че единият му син, този, който живее в Дания, се занимава със спорт. Като продължител на своята професия и страст към водното спасяване вижда своята внучка Теодора, която е в пети клас е преминала обучението и се занимава с водно спасяване.
